Желание

На малкото ми човече

Аз искам да остана винаги на пет!
И искам никога да не порасна.
Сега мога да съм пилот на самолет,
Зоро, Спайдърмен, или гормит ужасен.

Аз искам винаги да съм на пет!
А ти да бъдеш вечно млада.
Всеки ден да мога играя с теб,
И да се борим за шоколада.

Аз искам никога да не порасна,
защото детството криле ми дава.
Но времето минава бясно,
И крилете бързичко подрязва.

Аз искам да съм си дете,
макар да зная, че е невъзможно.
Дано животът детското у мен не окраде,
Дано времето все пак за малко да поспре.

Janis Joplin - A woman left lonely

A woman left lonely will soon grow tired of waiting,
She'll do crazy things, yeah, on lonely occasions.
A simple conversation for the new men now and again
Makes a touchy situation when a good face come into your head.
And when she gets lonely, she's thinking 'bout her man,
She knows he's taking her for granted, yeah yeah,
Honey, she doesn't understand, no no no no!

Well, the fevers of the night, they burn an unloved woman
Yeah, those red-hot flames try to push old love aside.
A woman left lonely, she's the victim of her man, yes she is.
When he can't keep up his own way, good Lord,
She's got to do the best that she can, yeah!
A woman left lonely, Lord, that lonely girl,
Lord, Lord, Lord!

Мхм

Пак за книги.

Този път за книгите на Рей Клуун - "Отива една жена при лекаря" и "Без нея".

Признавам си, че в първия момент когато видях "Отива една жена при лекаря" и прегледах резюмето на гърба, ме побиха тръпки. Причината е проста - всяка една жена е застрашена от тази коварна болест и историите свързани с рак са доста болезнени, тъжни и отчайващи. На всичкото отгоре по онова време точно си бях записала поредния час за мамолог и си казах, че точно в момента нямам нужда да чета това... След време прочетох мнението на Бу в блога й и реших, че ще си взема книгата.

Речено-сторено. Прочетох книгата на един дъх и изобщо не ми се стори отчайваща. Да - болезнена е, да - има смърт, но книгата е истинска, искрена и завладяваща. Дадох си сметка, че въпросите, които Клуун си задава след като жена му се разболява са онези - моите въпроси, които и аз си задавах след като баща ми се разболя. През цялото време имах чувството че изживявам онези последни години на семейството заедно с тях - плачеш, смееш се, ядосваш се и обичаш. Обичаш до болка.

Когато излезе втората книга "Без нея" я купих веднага. Очаквах отново да намеря частица от себе си в нея... И този път успях. Самотното родителство не ми е чуждо, не ми е чуждо и желанието да закопаеш болката дълбоко в себе си, да я потиснеш, да не си позволиш да страдаш. И тази книга завладява с откровеността си, с директния език и най-вече с историята на един мъж, който търси пътя към себе си, дъщеря си и любовта.

П.С. Сайтовете на книгите:
Отива една жена при лекаря
Без нея

the Doors - Wintertime Love

пред Коледно

В очакване стареца с еленския му впряг,
Снежко весел ще направим.
От бял картон, а не от сняг.
Че снегът не идва още и май ни е забравил.

Снежко със картонен нос,
метла от лентички нарязани.
Очи от копчета - като абанос
и усмивчица с флумастер отбелязана.

Картоненият снежко поне не се топи
И можем на топло да го пазим.
За снега бленуван малко ще потърпим
Коледното настроение в сърцата ще опазим.

Елхата и дома в червено украсихме
И сложихме най-красивите покривки
Чорапите на камината със смях окачихме
Готови сме, макар без сняг,
чакаме те, Коледо, с усмивка.

Джази тон - музика на живо за почитателите на джаза

На 8 декември всички, които се чудят къде да отидат, могат да се чувстват поканени в новия джаз клуб - South Park Jazz Club.

Ще чуете формация "Мария Бръчкова квартет" в състав: Мария Бръчкова - вокал, Пламен Ибишев - китара, Ники Бакалов - барабани и Влади Михайлов - контрабас.

Адресът на клуба е бул. "Витоша" 180, срещу бившето кино Петър Берон. Начало - 21 часа. Телефонът за резервации е 0884 693 784.

В програмата - Чарли Паркър, Телониъс Мънк, Сони Ролинс, Майлс Дейсвис...

Присъствието на всички желаещи - задължително!

Elvis Presley - Don't Cry Daddy

Събирам внимателно и с много любов

книги за музиканти, които харесвам. И внимателно подбирам тези книги - няма да се хвърля на каквото и да е.

Тази страст у мен я запали сестра ми, която след като замина да живее в Обединеното Кралство. След като години наред й надувах главата с Break on Through, Crystal Ship, Moonlight Drive, The Celebration of the Lizard и пр. песни на the Doors, за един от рождените ми дни ми донесе страхотна книга, в която са събрани историите зад всяка тяхна песен (Moonlight Drive - the Story Behind Every Doors' Song).

При следващото си идване ми донесе Wild Child (Life with Jim Morrison) от Линда Ашкрофт. Книгата в действителност е много интересна, показва романтичната и чувствителна страна на Морисън, но историята според мен е фикция. Линда е никому известна, хората които биха могли да потвърдят съществуването на връзката им, са или умрели или по онова време са били толкова надрусани, че нищо не си спомнят. Подаръците, които Джим й е направил са заминали при обир... Дамата може да е добър писател, но на фантазии :).

След сдобиването ми с горепосочените книги последва дълъг застой. След време обаче успях да се сдобия с два прекрасни екземпляра на музикална тематика на български. Едната книга е за Морисън, а другата - за Хендрикс. Прочетох ги на един дъх! Докато Хендрикс е бил значително скромен човечец, Морисън за мен е бил абсолютна откачалка. Въпреки това, продължавам да го харесвам, разбира се. Всеки гений има своите ненормалности :).

По-късно заминах за 2 седмици в командировка в САЩ, от където си донесох три книги, две от които пак за Морисън и Хендрикс. Scrapbooks, в които има копия от техни текстове и писма, написани на ръка - толкова умело напечатани, че в първия момент като видях едно от писмата реших, че някой си го е забравил в книгата. Третата книга е за Пинк Флойд. Колекцията растеше! У дома си купих книгата за Цепелин (Чукът на Боговете), а един от подаръците за рождените ми дни бе "Легенди на Рока". Супер готино, нали?!

Последната ми продобивка е "Белези" /Scar Tissue/ - автобиографията на Антъни Кийдис. Излиза у нас 5 години след като е издадена в САЩ. Но все едно - изключително леко е написана. Чете се бързо и много увлича. Можеш да плачеш и да се смееш. По-различна е от онова, което бях чела до сега. Фокусът е почти изцяло върху живота на Антъни, а не върху групата, което на мен ми допадна. Така де - ако исках да чета за RHCP щях да си купя книга за тях, а не за вокала им. И четейки книгата, през цялото време се чудех как е успял да оживее този човек, след като започва да се друса едва на 11. Какъв ли е този невероятен късмет или хъс, който го задържа жив след всичките му опасни приключения по време на кокаино-хероиновото пътуване към трезвеността...

For Jane: With All The Love I Had, Which Was Not Enough

I pick up the skirt,
I pick up the sparkling beads
in black,
this thing that moved once
around flesh,
and I call God a liar,
I say anything that moved
like that
or knew
my name
could never die
in the common verity of dying,
and I pick
up her lovely
dress,
all her loveliness gone,
and I speak to all the gods,
Jewish gods, Christ-gods,
chips of blinking things,
idols, pills, bread,
fathoms, risks,
knowledgeable surrender,
rats in the gravy of 2 gone quite mad
without a chance,
hummingbird knowledge, hummingbird chance,
I lean upon this,
I lean on all of this
and I know:
her dress upon my arm:
but
they will not
give her back to me.

Charles Bukowski

Raindrops Keep Falling on My Head

Есенно

Есен в червено
носи ми радост.
Есен във жълто
донася ми сладост.

Чаша чай с кървав ром държа
за да ме затопли.
Бавно глътки отпивам,
слушам на вятъра тъжните вопли.

Студеното есенно слънце
за последно днес ме погали.
Дори когато дъждът завали,
тази слънчева ласка ще ме държи.

Есенно мързеливи следобеди
чакат да се сгуша в леглото.
И с есенно-тъжна обредност
В летни премеждия в съня си да се потопя.
Остави ме още малко да поспя...

Bluebird

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pour whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?

Charles Bukowski

Аквапарк

Да, да. Бях и аз там - в петък срещу събота в аквапарка в Пловдив.



Първо малко се поизлежавах под чадъра.

Със скок се метнах в басейна (с плонж не пробвах - забранено било).


Поплувах...
Позяпах...


Пуснах се по ролбата, по пързалки и по "центрофугата". След последното краката ми трепереха, но всичко друго ми се струваше като детска играчка. Не посмях обаче да се пусна по рампата :))).


Макар и изморена след всичко преживяно се приготвих и отидох на вечеря с екипа.

Вечеряхме в прекрасен и изискан ресторант с приятна музика на живо :).

Пак ще ида...

Skunk Anansie - Because of You

Много любимо: Moby - Everloving

6 не-важни неща, които ме карат да се чувствам щастлива

Креми ми хвърли ръкавицата в лицето да разкажа, кои са шестте не-важни неща, които ме карат да се чувствам щастлива :). Макар и с месец закъснение все пак откликвам на призива.

Ето ги моите шест:

1. Книжарниците.


Обожавам да ходя в книжарници и да си избирам книги, да прелиствам, да се ровя и да разглеждам. Яна неведнъж с ирония ме е питала "И този път колко пари остави в книжарницата?" особено след като веднъж си тръгнах с девет книги наведнъж.

2. Музиката.

Слушам музика при всяка възможност, почти непрекъснато. Музиката ме кара да мечтая, да танцувам, да пея... Слушам всичко почти. Има жанрове, които определено ме дразнят и избягвам всякакъв досег с тях, щото...


3. Бирата през лятото, особено споделената с приятна компания.

4. Цветята ми.
5. Сутрешното кафе на терасата.


6. Обеците по ушите ми. Доста са :). Обичам да ги сменям, макар и не много често. Любими са ми едни студенокръвни животинки, от които си взех няколко чифта - гущери, костенурки, жабки и крокодили.


А сега предизвиквам:

Яна
Луци
Аничка
Марианка
Umbra

и Джофи, която щото няма блог ще си сподели 6-те не-важни неща, които я правят щастлива тук :).

След една фантастична ваканция не с един, ами с цели двама мъже

които през повечето време докато не спяха бяха послушни, изключително мили и добри (сигурно защото много ме обичат)...

След прекрасната ваканция с един от главните виновници за организирането й - човек когото аз много обичам


и по-добрата й, вдъхваща спокойствие половинка


съм отново на тръстиката, макар че никак не ми се иска. Но все пак - по-добре е да сме отпочинали и по-уравновесени от преди. Сега съм по-щастлива, по-усмихната и най-важното - имам нови-новенички-преснички мечти :).

Какво е виртуализация?

Да се похваля и аз с моето гардже (подобно на Яна), за това което синът ми казва за виртуализацията. Е, още сме далеч от носене на виртуални машини в джоба, но може би, някой ден и това ще стане факт :).

Albert Goes West - Nick Cave and the Bad Seeds

Albert he goes west, he crossed the vast indifferent deserts of Arizona, oh yeah
He had a psychotic episode on a dude ranch that involved a bottle of ammonia
Henry, he went south and lost his way deep in the weeping forests of Le Vulva
He grew so wan, he grew so sick, he ended up in a bungalow sucking a revolver

The light upon your rainy streets offers many reflections
I won't be hold responsible for my actions

Bobby, he goes north, then goes east, then over to New Hampshire
Bobby is a cautious man, he walked into a Concord dive to drink a beer

Mhm

Do you wanna dance?
Do you wanna move?
Do you wanna dance?
Do you wanna groove?

I said the world is full of endless abstractions
And I won't be held responsible for my actions

Me, I ain't going anywhere, just sit and watch the sun come up, I like it here
I watch the people go ticking past, go hey hey hey, you know I gotta say I like it here

All right

Sha la-la-la, sha la-la-la, sha la-la-la-la-la-la
Sha-la-la-la, sha la-la-la, sha la-la-la-la-la-la

Happy mothers,breastfed babies

Check out this SlideShare Presentation:

Happy mothers,breastfed babies

View more OpenOffice presentations from Ivelina Atanasova.

Измишльотини

с които запълвам времето си...

Stereo MCs - Black Gold

Кога и къде на 23 май (събота)

Източник

Ела и се включи!

Вземи удобни дрехи и приятели

Почистване, а също освежаване и ремонтиране на туристическата инфраструктура се организира във всичките 11 природни парка.

Ето къде трябва да бъдете, за да помогнете за природните паркове на 23 май 2009 г., събота:

Природен парк Беласица
На стадиона в гр. Петрич от 9 ч.

Природен парк Българка
Осигурен транспорт пред Областна управа, Габрово от 10 ч. или направо от 10,30 ч. на южния паркинг на комплекс "Етъра".

Природен парк Витоша
Местността Дендрариума от 10 ч. Мястото е край шосето от Бояна за Златните мостове. Има разклон за Копитото наляво, а Дендрариума е на това място, но надясно. Стига се с кола, с маршрутка 10 от Руски паметник или пеша от Княжево за около час.

Природен парк Врачански Балкан
Природозащитен център "Натура" - Червения площад на Враца от 9,30 ч.

Природен парк Златни пясъци
Два сборни пункта - Аладжа манастир и ресторант "Горски кът" от 10 ч.

Природен парк Персина
Посетителски център на парка в Белене от 10 ч.

Природен парк Рилски манастир
Осигурен транспорт от автогарата в гр. Рила от 8,30 ч. или направо на Кирилова поляна след Рилския манастир от 9,30 ч.

Природен парк Русенски Лом
Осигурен транспорт пред Градска библиотека в Русе от 9.00 ч. или от 10.30 ч. пред археологическите резервати Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.

Природен парк Сините камъни
Информационно-посетителски център на парка в Сливен, в началото на Хайдушката пътека от 9.00 ч. или от 10 ч. на Карандила пред хотела.

Природен парк Странджа
За групата от Бургас e осигурен транспорт от ул. Булаир в 8,30 ч., от 9,30 ч. в м. Бялага вода край с. Босна по пътя за Малко Търново или направо в село Младежко от 10 ч.

Природен парк Шуменско плато
Информационен център на парка от 10 ч.

Всеки има свой посланик - популярна личност, която също ще включи в почистването:

Посланикът на Великобритания Стийв Уилиамс, тенис звездата Маги Малеева, телевизионният и радиоводещ Ники Кънчев и журналистът от bTV Венелин Петков ще помагат в Природен парк Витоша.

Актьорът Филип Аврамов, познат от „Царете на комедията”, отново ще бъде посланик на Природен парк Българка край Габрово.

Певицата Ваня Щерева за втори път ще участва в почистването на Природен парк Русенски Лом.

Журналистът от RE:TV Иван Бедров отново ще бъде посланик на Природен парк Персина край Белене.

Синоптикът на bTV Станислава Трайкова ще бъде доброволец в Природен парк Рилски манастир.

Ръководителят на консулски отдел на посолство на Германия Волфганг Вендел ще е посланикът на Природен парк Врачански Балкан.

Вики от група «Мастило» ще помага в Природен парк Шуменско плато.

Фотографът Александър Иванов, познат с фотографиите си на България отвисоко, ще бъде посланик на Природен парк Сините камъни край Сливен.

Синоптикът на bTV Христина Балийска ще помага в Природен парк Беласица.

Актьорът Асен Лозанов от бургаския театър ще бъде посланик на Природен парк Странджа.

Подкрепям инициативата и ще отида със сина си там, въпреки че не разбирам що за идиот трябва да си, за да си хвърляш боклука където ти падне! Няколко идеи за "кашкавал - туристите", към които спадам и аз :).

1. Не изхвърляйте найлоновите пликчета на поразия, носете си едно, когато ходите на планина и събирайте боклука си в него, за да го изхвърлите там, където трябва. Със същия успех за събиране на боклук можете да ползвате пликовете, в които си носите храната.

2. Ако сте пушач и нямате плик, можете да събирате фасовете си и в целофана на кутията от цигари. Внимателно гасете цигарите си - все пак сте в планина и можете да предизвикате пожар.

3. Друг удобен и безопасен начин, за събиране на фасовете е да носите бутилка с малко вода, в която да ги хвърляте. Така хем няма да предизвикате пожар, хем няма да усещате неприятната миризма на фас.

4. Използвайте колкото се може по-рядко прибори за еднократна употреба (пластмасови). Нищо не ви коства да си вземете прибори от вкъщи.

5. Внимавайте с мокрите кърпички - болшинството от тях не се рециклират (не се разлагат) и ги използвайте по възможност по-рядко.

Ще дописвам...

Любопитко

Любопитна главица -
все въпроси измисля.

Кой е този, кой е онзи.
Как се казва всичко.
Защо, кога, какво и как,
ако не зная – тропаш с крак.

Къде си бил преди да се родиш
и още по-преди това,
какво си бил – звезда,
или мъничка сълза?

Как бебето става,
от къде излиза?
Защо небето е синьо
и какво е лава?

Светкавиците какво са,
защо по-късно чуваш гръм?
Защо трябва да спим
и имаме нужда от сън?

Птицечовката какво яде?
Защо се ражда от яйце?
Къде отиваш, когато умреш и дали
всички хора и животни са добри?

Какво е любов и какво е да мразиш?
Защо когато си тъжен ти плачеш?
И какво е щастие, защо се смееш?
Какво означава да "умееш"?

Любопитна главица,
все въпроси измисля.
Обичам те слънце,
тъй си ми мило!

Цвете за Гошо

Пролетно у дома и не само у дома :)

Красота

Жабок с Върбинка

Любимите Теменужки

... и Парички

Търкулнал се мечо по пътя и не може да се изправи.

Жълтурков венец

Elton John - I want love

Depeche Mode - Wrong

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong

Wrong

There's something wrong with me chemically
Something wrong with me inherently
The wrong mix in the wrong genes
I reached the wrong ends by the wrong means
It was the wrong plan
In the wrong hands
The wrong theory for the wrong man
The wrong eyes on the wrong prize
The wrong questions with the wrong replies

Wrong

Wrong

I was marching to the wrong drum
With the wrong scum
Pissing out the wrong energy
Using all the wrong lines
And the wrong signs
With the wrong intensity
I was on the wrong page of the wrong book
With the wrong rendition of the wrong hook
Made the wrong move, every wrong night
With the wrong tune played till it sounded right yeah

Wrong

Wrong
(Too long)
Wrong
(Too long)

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong

Пролетно

Пролетта се блъсна във вратата ми.
Нахлу безсрамно във душата ми.
Разбърка ума ми, хормоните,
разроши косите ми.
(и ме погледна изумено)
Изхвърли дрехите - зимните
И насити цвета на очите ми.
(сложи им повечко зелено)

Навън ме изпрати, "Иди търси!" ми каза
"Какво да търся? Аз нямам нужда от нищо сега."
"Иди търси онази малка светлинка.
За да си усмихната повече,
за да си смела и весела,
красива и вечно забързана без умора."
"Отивам!" отвърнах и зад себе си
вратата затворих.

Излязох с усмивка,
разрошени коси
и повече зелено в очите.
Задъхана, забързана,
да вдъхна мириса
на пролетни цветя.
По прашните улици бродя
И търся онази - мойта светлинка.

Време

В шепи мигове събирам,
за да ги разпилея.
Да ги пръсна
и в спомени да ги превърна.

Има ли значение
каква съм била
и как съм живяла?
Миналото
остава зад мен.

Има ли значение
каква ще бъда утре?
Дали ще се усмихвам,
дали ще плача?
Бъдещето
е неясно.

Времето,
моето време,
е сега...

Сънливо

Забравих
да те викна при мен,
във леглото.
Да те сложа да спиш.
Заспах и успах се,
а толкова исках.
Извинявай!
Аз исках
да спя при теб,
да се сгуша
и да почувствам
сърцето ти.
Аз рицар съм,
а ти си принцеса.
И когато него го няма,
аз ще те пазя.
Защото си красива,
защото ти си Мама.

Не мога да ти се наситя

Не мога да ти се наситя.
И не искам!
Защото чувствам се жива.
Не че преди...
Не съм обичала,
не съм била истинска,
обичана
или пък просто
себе си.
Била съм всичко -
истинска
обичаща, сияща
и дива.
Но сега...
Не мога да ти се наситя!
На приказките, ласките и онзи поглед,
с който гледал си ме
хиляди пъти и преди.
Не мога да ти се наситя!
Караш ме до сълзи да се смея,
да те искам и да бъда ненаситна.
Да мисля и пак да търся себе си.
За да се преоткрия и да бъда
по-обичана и по-обичаща.
По-усмихната и по-красива,
по-истинска от всякога...

Не мога да ти се наситя!
Със теб съм просто себе си.

Лично... с продължение

Две тела във нощта се преплитат
устните влажен отговор търсят.
Тайни никому незнайни разкривам
от миналото и самотата се отърсвам.

Потапям се в мирис, допир и стон
с очи във тъмата те търся.
За какво са ми очите щом
ти света ми разтърсваш?!

Танцувам за теб, над теб се извивам
И после тихо сгушвам се в теб.
Своят свят на теб аз разкривам
изчезва външният, става по-блед.

Без думи изричам онова което изпитвам
Ненужни са те в този момент.
Защото сърцето ми с все сила забива,
когато те усещам, когато съм с теб.

За рождения ми ден

Много си го обичам. И то не само защото си чувствам деня мой, особено когато грее слънце, ами защото имам цели два дни - само мои си - дните, в които празнувам това, че ме има, че дишам, че живея, че съм с хората, с които съм и най-вече, че обичам живота си такъв какъвто е.

Майка ми казва, че ме е родила много лесно - все едно съм изхвърчала като тапа. (Сигурно е вярно щом и Яна, която е истински астролог ми каза веднъж когато ми гледаше картата: "Раждането ти е било супер лесно, много естествен процес за теб самата.") Маман получила контракции сутринта, които малко по-късно спрели и тя даже се ядосала... Привечер се започнало всичко и завършило благополучно в 23:50 на 14-ти март. Пръкнала съм се бая голямо човече (4.350 на 52 см) и доста... маймунчесто. То вярно, че почти всички бебета приличат на маймунки като се родят, ама аз съм била с тъмна кожа, сплескан нос и щръкнала черна коса. Вместо очи - цепки и с огромни бузи.

Тъй като мама я израждала нейната леля (и моя много скъпа баба), която беше акушерка, спонтанно решили предвид часа на раждане да ме запишат на следващия ден. И речено-сторено. Сега празнувам два дни - денят на истинското си раждане и денят на официалното ми раждане (онова по документи) или просто си избирам в кой ден да празнувам.

Тази година за пръв път от много време съм толкова щастлива на рождения си ден. Със сигурност за настроението ми допринася прекрасното слънчево време навън.

Наздраве!

Red Hot Chili Peppers - Don't forget me

С едно страхотно интро :).



I'm an ocean in your bedroom
Make you feel warm
Make you want to re-assume
Now we know it all for sure

I'm a dance hall dirty breakbeat
Make the snow fall
Up from underneath your feet
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

I'm a meth lab first rehab
Take it all off
And step inside the running cab
There's a love that knows the way

I'm the rainbow in your jail cell
All the memories of
Everything you've ever smelled
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

Sideways falling
More will be revealed my friend
Don't forget me
I can't hide it
Come again make me excited

I'm an inbred and a pothead
Two legs that you spread
Inside the tool shed
there's the love that knows the way

I could show you
To the free field
Overcome and more
Will always be revealed
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

Sideways falling
More will be revealed my friend
Don't forget me
I can't hide it
Come again get me excited

I'm the bloodstain
On your shirt sleeve
Coming down and more are coming to believe
Now we know it all for sure

Make the hair stand
Up on your arm
Teach you how to dance
Inside the funny farm
Not alone, Ill be there
Tell me when you want to go

Лично

Искам да заспивам до теб
за да се събуждам с усмивка.
Искам да бъда за теб
всичко хубаво,
което до сега не си имал.

Искам да изпивам сълзите ти
за да мога да чувам смеха ти.
Да се поглеждам с очите ти
и да бъда греха ти.

Искам с ръцете и устните си
да те изследвам непрестанно.
С твоят дъх да дишам
докато остана бездиханна.

Искам ароматът ти
все така да ме обгръща
и да ме топли.
А целувките ти нежни
винаги да ми напомнят...

Искам винаги
да мисля за това,
че с теб двама сме
сега.

Нямам муз(А)

Нямам муз(А) и не пиша. "Муз" като дума не съществува, зная. Бъзикаме се с приятели на тема "муз" и муза и това коя/кой какво вдъхновява. Аз не съм писала под влияние на "муз" до момента... почти. Изключвам сина ми, той е друга работа. Той е специален "муз", много по-специален от всичко най-специално на света... Като се замисля почти не съм писала за мъж и мъж рядко е бил муз(А) за мен. Изключваме и баща ми, разбира се, за него съм писала и сигурно мога още да напиша... Явно най-големите ми музи от мъжки пол за мен са баща ми и сина ми. Дано това не означава, че съм повредена нещо.

Имах един "муз", когото много обичах. Обличах сънищата си, в които и той участваше с думи. Може би, всъщност, стиховете сами си идваха в момента в който се събудех до него. Можех да му говоря в рими до зори... Обичах го до болка и надали съм изпитвала нещо такова след това... (ако съм изживяла голямата си любов, то той е бил). Но онази любов толкова дива, страстна и изпепеляваща, бе пагубна. И вече я няма, отиде си. Може би е за добро...

Мъжете, поне повечето, които познавам, за "муз" много не ги бива, поне мен не ме вдъхновяват толкова. Да, аз обичам да обичам, да бъда обичана, влюбена, да усещам пеперудите в стомаха, но тогава така се потапям в чувството, че не искам да пиша за него. Думите (както казва Стивън Кинг) "смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери". А това е пагубно. Особено за щастието. Затова сигурно повечето хора пишат когато са тъжни или просто не пишат за щастието си. А и то на щастието какво има да му анализираш толкова, просто си щастлив...

Е, аз не пиша напоследък щото просто нямам "муз". И любимата ми муза - музиката, не ме вдъхновява достатъчно. Може би трябва да поработя по въпроса или просто да си дам почивка - от писане, музи от какъвто и да било пол :)) и да си почина хубаво... от всичко...

Blondie - One way or another

Защо обичам радио З-Рок?! Защото сутрин ме събуждат с музика която обичам. Тази сутрин по път за работа слушах ето това:


One way or another I'm gonna find ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna win ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna see ya
I'm gonna meetcha meetcha meetcha meetcha
One day, maybe next week
I'm gonna meetcha, I'm gonna meetcha, I'll meetcha
I will drive past your house
And if the lights are all down
I'll see who's around

One way or another I'm gonna find ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna win ya
I'll getcha, I'll getcha
One way or another I'm gonna see ya
I'm gonna meetcha meetcha meetcha meetcha
One day, maybe next week
I'm gonna meetcha, I'll meetcha

And if the lights are all out
I'll follow your bus downtown
See who's hanging out

One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna give you the slip, a slip of the lip or another
I'm gonna lose ya, I'm gonna trick ya
One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna trick ya trick ya trick ya trick ya
One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna give you the slip

I'll walk down the mall
Stand over by the wall
Where I can see it all
Find out who ya call
Lead you to the supermarket checkout
Some specials and rat food, get lost in the crowd

One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)

Шеста тема - Студ

Отговорихме на предизвикателството и писахме за студа. Когато Луци ме пита дали одобрявам й казах, че като чуя студ и веднага се сещам за ето тази песен на Ани Ленъкс:



Разбира се, едно е да пуснеш нечия песен, а съвсем друго - да напишеш нещо свое :).

Луциният студ е песен, а на Яна студът е лунен.

Студ

Студено ми е -
в душата вледенена
снежни вихрушки се борят.

Сърцето
в парченце
лед се превърна.

По устните скреж.
Очите
са празни.

Косата
от сняг побеляла
развята от вятър студен.

Аз крача
към себе си
топлинка да намеря.

С чаша вино
край камината
студът да прогоня.

Да погледна
нанякъде
с пламък в очите.

Пясъци (тема IV)

Пясъчно с песъчинки навсякъде.
Губиш ги,
намираш ги
в лицето детско,
и ги слагаш в стъкло
за да отмерват времето -
твоето.

Луцините пясък
и Пясъчко,
Яна с часовника с форми прекрасни
и пясъчно - пясъчни спомени някакви - мои си.

Моята Ева

Целуни ме!
Бъди моя,
бъди първа
от реброто ми създадена -
нежна истинска
жена.

Ще танцувам,
но реброто ти не искам!
От кал съм аз -
в калта ще ида!
Първична, силна
и първа ще ти бъда,
но ще бъда твоята сълза.

Ела при мен,
и прегърни ме.
И нека те усетя там -
в сърцето,
където,
от мен е взето
за да пребъдеш
чиста и порочна,
моят дом и моят храм.

Твой храм ще бъда
убежище ще съм за теб.
Ще те приютявам,
с ръцете си,
устните, косите
и с тялото си
ще те прелъстявам.
Но от кал съм аз
в калта ще ида!

Ела при мен,
тъй чиста,
лечителка моя бъди
и нека сърцето ми
към теб ме води
заради реброто -
онова което си ти
тъй силно боли.

Ще те лекувам аз
и със целувки
ще те съживявам
но не съм
създадена от теб!
От кал съм аз -
в калта ще ида!
Не го забравяй
за да не те отхвърля.

Ела при мен,
живот ми дай
или живот
със мен създай.
Реброто ми го няма
допълни ме
за живот нов
аз съм готов
изпълни ме!

Ще дойда аз при теб
и в мъки
живот със теб
аз ще създам.
Но от кал съм аз
в калта ще ида!
Разбери го!
Сега си тръгвам
а детето -
остава то със мен.
Кал при калта отива
не съм ребро,
не съм за теб,
не си за мен.

За петата тема (Ева) и творбите на съучастничките ми:

1. От Луци "На Ева... и на Алекс", плюс много забавен и дълъг постинг за нашата Евина тема.
2. От Яна "Ева е била Водолей. Сигурна съм!"

Пясъчен спомен

Стихът който написах по темата за пясъка не ми е никак удовлетворяващ. Въпреки всичко след малка редакция, реших да не го трия и в допълнение да споделя един пясъчен спомен, разясненията и размислите към него са в курсив.

Преди години, по време на Лукановата криза, моя милост навърши цееели 13 години и официално навлязох в тийнейджърска възраст. Родена съм през март, а както всички знаем, Баба Марта е с променливо настроение като повечето жени... (Е, други казват, че е такава непредвидима, защото на февруари му е къс, а на април - мек, но това е в рамките на "просташката" шега.) Тази година освен всичко свързано с кризата като това да се редим по километрични опашки за хляб, от който изяждахме половината докато се приберем, да пазаруваме с купони и да няма колбаси и каквито и да било "екстри", беляза спомените ми с пясък и това е най-яркия ми спомен от този ден.

Поканих целия си клас на рожден ден у нас. За щастие, мама е била предвидлива и се запасила с луканки и основни храни точно преди кризата да започне. Та имахме хубави сандвичи, с които да почерпя съучениците си. Празнувах в детската стая с уговорката след това да изчистя. По онова време живеехме в къщички. Общо -3, като детската ни стая си беше в отделна къщичка, в която беше и банята. Мама и татко си спяха в друга къщичка, която беше точно срещу детската, на има-няма 3 метра разстояние. И така... празникът започна - ядене, пиене (безалкохолно, разбира се), приказки, игри и закачки.

Едно време не пиехме алкохол от 13-годишни, което си беше добре. Сега изпадам в потрес като видя как гимназисти пият бира от сутринта. Аз също пропих алкохол в гимназията, но никога не съм пила в училище или около него. Да не говорим да пия от сутринта.

Да си призная честно, не си спомням много добре какво точно правихме на рождения ми ден, но бая излизахме по двора и ядяхме. Аз само тичах напред-назад между детската стая и къщата на родителите ми - да правят сандвичи разбира се. Явно всички са били прегладнели, защото непрекъснато влачех празни чинии, които мама и татко да напълнят със сандвичи. Беше весело, щом всички окъсняха и даже родителите им се обаждаха да ги подканват да си тръгват.

Но ето от къде идва моят пясъчен спомен! Това, което ме изтормози беше, че почти през цялото време имаше пясъчна буря. Червен пясък по улицата, червен пясък по двора и червен пясък вкъщи. Всичко беше в пясък! И понеже ние непрекъснато влизахме и излизахме, напред-назад като шушумиги, като започнах да чистя ми се дорева. Да живеят прахосмукачките! Защото ако трябваше да мета това чудо, което бяхме внесли с обувките си щях да полудея. Пясъкът буквално беше навсякъде и килимът не приличаше на нищо.

Рожденият ми ден приключи с пясъчно подрънкване - в прахосмукачката. Едва изчистих, но пък бях доволна. Пък и след това съм виждала какво ли не (цветен дъжд, например) но не и като онова чудо - навръх рождения ми ден :).

Да си призная - от тогава обичам оня шум, когато прахосмукачката прихване боклука и с приятно подрънкване го засмуче и прибере в търбуха си. И колкото повече намалява това подрънкване, толкова повече се радвам!

Веднъж когато бях дете
на брега морски аз момче видях.
Заобичах веднага луничавото му лице
И трапчинките на бузите при смях.

Замък огромен от пясък направих,
богато с мидички го украсих.
Мечтаех си за деня когато
ще стане той мой принц.

Всяка нощ очите му сънувах
и за него се оглеждах всеки ден.
И ден след ден покрай замъка бленувах
Да поиграе той за малко с мен.

За миг поне да бъде крал на моя замък
или рицар, пък макар без броня.
В сърцето ми детско гореше странен пламък,
на пясъчното царство управлявахме трона.

Ден след ден и лятото отмина,
пясъчният замък на времето не издържа.
Момчето отдавна от тук си замина,
А вятъра и пясъка и мечтите разпиля.

На баща ми

Целунах те,
прегърнах те,
Държах те дълго.
На вратата се обърнах,
усмихнах се през сълзи,
а цялата горях.

Сълзите си преглъщах,
за да не виждаш моя страх
а всичко в мен се преобръщаше
Ужасът
сковал бе моя свят.

Болка, без надежда,
че утре пак ще сме навън
отвъд стените, зад които
отчаянието
оковава те и прави те раним.

Обичах те, не исках
да те пусна да си тръгнеш,
от моя свят.
И принудих се с целувка
сбогом да ти кажа.

Последната целувка...

Леденото чело,
изстиналите устни,
затворените ти клепачи,
зад които в очите ти
преди виждах се дете.

Целувката

След като обявих новата тема на Яна и Луци, Луци заяви "Ще чакам този път да видя какво ще напишете вие. Ти все пак си ми муза, първа си ти, аз няма да бързам." Е, не бях първа, Яна ме изпревари с целувката си, ама все пак аз си имам извинение. Толкова много работа имах, че за друго не можех да мисля.

Ето я и моята:

Целувка

Когато
придърпваш ме
към себе си
с ръце.
Прегръщаш ме
и нежно
ме притискаш.
Усещам
в дъха ти
своето сърце
и бавно
устни в твойте впивам.

Сърцето ми
забива лудо
главата ми
замайва се
и все едно потъвам.
Удавям се
във твоята целувка,
във влагата й
се потапям.

С очи затворени
сетивата
се обострят.
Само дишане,
допир,
и вкус
аз усещам.
Устните ти -
меки, нежни
с дъх на пролетна роса
бавно
ме изпиват.

Дрехите сами се свличат,
светът го няма.
Всичко освен нас изчезва.
Сливаме се,
не случайно казват,
че целувката
душите на двама
в едно обединява.

"At what else does that touching of lips aim but at a junction of souls?"
Favorinus of Arles

Малка редакция - ето я Целувката на Луци, прекрасна и нежна и толкова чиста.

Led Zeppelin - Fool in the rain

Well there's a light in your eye that keeps shining
Like a star that can't wait for the night
I hate to think I've been blinded baby
Why can't I see you tonight?

And the warmth of your smile starts a-burnin'
And the thrill of your touch gives me fright
And I'm shaking so much, really yearning
Why don't you show up, make it all right?
Yeah, it's all right.

And if you promised you'd love so completely
and you said you would always be true
You swore that you would never leave me, baby:
What ever happened to you?

And you thought it was only in movies
As you wish all your dreams would come true
It ain't the first time believe me, baby
I'm standin here feeling blue
Yeah I'm blue

Now I will stand in the rain on the corner
I'll watch the people go shuffling downtown
Another ten minutes no longer
And then I'm turning around

The clock on the wall's moving slower
My heart it sinks to the ground
And the storm that I thought would blow over
Clouds the light of the love that I found

Now my body is starting to quiver
And the palms of my hands getting wet
I've got no reason to doubt you baby,
It's all a terrible mess

I'll run in the rain till I'm breathless
When I'm breathless I'll run till I drop, hey
The thoughts of a fool's kind of careless
I'm just a fool waiting on the wrong block, oh yeah
Light of the love that I found...

Единак

Самотен
бродиш във нощта.
Дълга е зимата
и открояват се
пресните
стъпки в снега.

Натъквам се
на теб случайно,
в очите ти
се вглеждам любопитно.
Не ме е страх
и дивият им блясък
ме привлича.

Ръка протягам -
дано не усетя
острите ти зъби
впити в нея.
Наместо това
глава ти скланяш
за да те погаля.

В гъстата ти козина
заравям пръсти
и свеждам чело
към твоето чело.
Смело
прегръщам те.

Дълго стоим
втренчени
един във друг.
Изпитваме се -
кой пръв поглед
ще отмести.
Не се предавам аз,
не се предаваш ти.
Играта -
вечно ли ще продължи?

Отказвам се,
студено е.
И въпреки,
че можеш да ме стоплиш
тръгвам.
След мене тръгваш ти.
В снега сега
остават нашите следи.
Не сме самотни
ни аз, ни - ти.

От съучастниците: Алфа вълк и Like the Wolves

Прелъстяването и има ли то почва у нас

Да внеса малко яснота що е това прелъстяването или по-скоро: каква е тази нова закачка и какви са тези съучастници ;).

Няма да повтарям инфото, можете да кликнете тук и тук. Там всичко е представено доста изчерпателно.

Виновниците за тази нова игра на думи са две дами, които много обичам и разбира се - аз.

Демон

Пристъпваш към мене във черно.
/Знаеш ли - обичам този цвят./
С усмивка демонична и зловеща -
приканваш ме да дойда в твоя свят.

Ръка протягаш, демон мой ще бъдеш,
за да върша разни неизпитани от мен неща.
Ще искаш от мен да пия от кръвта ти -
да усетя вкуса й,
силата й,
и да вляза
в твоята душа.

И демон мой, красив и мощен,
ще се разгърнеш и разкриеш ти пред мен.
Ще ме обладаваш, ще ми бягаш,
за да ме задържиш във своя плен.

Играта ще ме научиш да играя.
Онази демоничната - играта на любов.
Любов ли е - ще ме разкъсва,
Ще ме раздира, за да ме връща пак при теб.

Демон мой,
за теб ще бъда:
жива,
непокорна
с пламък див
в очите,
и усмивка
тъй пленителна ще ти даря!
Ще те целувам и изпивам,
във всеки миг
различна
аз ще бъда.
Непредсказуема,
обична
и после ще те мразя
за да те прегърна
и да се потопя
във демоничната ни страст.
Демон твой ще бъда
бъди ти мой
във този час.

Посвещение: на Демоните на Луци (още Demonic) и Яна.