сряда, юли 10, 2013

I had a dream, Joe...


I had a dream
I had a dream
I had a dream, Joe


I had a dream, Joe
You were standing in the middle of an open road
I had a dream, Joe
Your hands were raised up to the sky
And your mouth was covered in foam
I had a dream, Joe
A shadowy Jesus flitted from tree to tree
I had a dream, Joe
And a society of whores stuck needles in an image of me
I had a dream, Joe
It was Autumn time and thickly fell the leaves
And in that dream, Joe
A pimp in seersucker suit sucked a toothpick
And pointed his finger at me


I had a dream,
I had a dream,
I had a dream, Joe


I opened my eyes, Joe
The night had been a giant, dribbling and pacing the boards
I opened my eyes, Joe
All your letters and cards stacked up against the door
I opened my eyes, Joe
The morning light came slowly tumbling through the crack
In the window, Joe
And I thought of you and I felt like I was lugging
A body on my back


I had a dream,
I had a dream,
I had a dream, Joe


Where did you go, Joe?
On that endless, senseless, demented drift
Where did you go, Joe?
Into the woods, into the trees, where you move and shift
Where did you go, Joe?
All dressed up in your ridiculous seersucker suit
Where did you go, Joe?
With that strew of wreckage
Forever at the heel of your boot


четвъртък, юни 27, 2013

За протестите

Аз не крещя "Червени боклуци", нито "Волен, ку*во!" по протестите. Ходя ръка за ръка с детето си, обяснявам какво означават нецензурните думи, защо другите ги използват и защо ние не ги употребяваме в речника си.

Той знае защо сме там, какво целим, какво е мафия и сам нарисува табела със Сбогом и задраскан октопод...

А моята причина да съм навън е много проста... Когато излязох на улицата през 1997-ма година, отидох, защото исках да остана в България, исках бъдеще тук, а и нямаше какво да ядем. След онези протести не съм си и помисляла че ще изляза пак, бях изморена от политика, от това да обяснявам наляво-надясно, че не сме били платени, станах аполитична, но държа да подчертая, че гласувах на всички избори, пропуснала съм един единствен път.

Покрепям протестите и свалянето на правителството, защото не желая родината ми да бъде управлявана от олигарси, разграбвана и опустошавана. Искам един ден, когато синът ми порасне и стане съзнателен човек, да не ме упреква заради решението ми да остана тук и да градя и неговото бъдеще в България. Искам да се гордее от факта, че е роден и израснал тук, не да се свива и притеснява от произхода си, защото България е страна в която се вихрят корупция, хаос, безнаказаност и беззаконие.

И така - аз съм от "интернет лумпените", от "ситите", "терористите", "хулиганите", "алкохолиците" и т.н. Но няма да изоставя оптимизма си и с насмешка ще продължа да наблюдавам словесната помия, която се изсипва върху протестиращите.

Вярвам, че ще успеем, хората наистина искат промяна.

Глас народен - глас Божи!




Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.

Пр.

Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Пр.




 

четвъртък, март 14, 2013

Утре
Сърцето
ще е изпълнено със радост
Или със тъга
Все тая!
Аз си имам
Цялото щастие на света.

Сега:
Джобът ми е пълен със мечти,
Пътешествия, усмивки,
Аз мога да съм Магелан!
И имaм всичко
Аз обичам!
Имам го,
Щастието -
И държа го във ръцете си.

И няма да го пусна!

Ако нещо липсва.
То ще дойде някой ден -
Утре или вдругиден,
Все тая!
Важното е, че сега съм тук
Има ме, усмихвам се,
Обичам,
Аз съм жива!
Тук
сега...





сряда, януари 16, 2013

My top 3 mom&son songs

И разбира се, личната ми класация на тези песни не е във възходящ или низходящ ред. Тези песни не мога да ги подредя по никакъв начин, защото и трите ги обичам страшно много. Едно време плачех на Mama Said на Металика, тъй като съм майка на момче и текстът успя да ме докосне. Точно заради това, че вече осъзнавам колко е трудно да пуснеш птичето да порасне и да отлети. :)

Искрено се надявам и да успея да избегна точно това синът ми да приема обичта ми за даденост  и да осъзнае, че любовта не е нещо, което се получава ей така "на готово", а трябва да я пазиш, да се грижиш за нея и да я цениш във всеки един миг. Да, любовта на майката е безрезервна, истинска и силна, но все пак... нека не оценяваме това чак когато го изгубим.

I took your love for granted
And all the things you said to me
I need your arms to welcome me
But a cold stone's all I see


Друга песен, която наскоро открих е Momma Sed на Puscifer. Много ми допадат и мелодията и текста. За незапознатите Puscifer e солов проект на Maynard James Keenan, вокал на Tool и A Perfect Circle. В текста на песента майката все едно окуражава и успокоява сина си.

Momma said like the rain (This, too, shall pass)
Like a kidney stone (This, too, shall pass)
It's just a broken heart, son
This pain will pass away.


Разбира се, Simple Man на Lynyrd Skynyrd е песен, която може да те докосне и... въпреки че съм жена и аз бих дала обещание на майка си да живея простичко и да се обичам такава каквато съм:

And be a simple kind of man.
Be something you love and understand.
Be a simple kind of man.
Won't you do this for me son,
If you can?