сряда, декември 17, 2008

Тичам

Тичам,
задъхвам се,
а улиците нямат край.
Ден след ден
обърквам се -
в лабиринт съм май.

Ежедневието сиво
ме поглъща
и ме смачква.
Разхвърля дните ми
и разпилявам се
на хиляди парченца.

И все по-рошава,
задъхана,
уморена и сива
ставам аз.
Препускам
напред-назад,
назад-напред.
Почивка няма.

"Спри се!"
Казва сърцето ми.
"Почини си!"
Молят нозете ми.
И спирам,
но ума ми
по същите улици тича
дори и в съня ми.

Сивите сънища в миг ще изгоня.
Mалко цвят ще впримча в тях.
И ще летя в съня си поне.
Нека малко да си отпочинат -
сърце и ум, крака и ръце.

Макар и рошава
(защото така се харесвам),
на лицето си ще сложа грим.
И най-хубавата си усмивка.
И да -
ще тичам пак,
но без да бързам много.

вторник, декември 09, 2008

За лека нощ

Обичам го онова
малко закачливо пламъче
което играе в очите ти.
То все ме пита
коя съм, защо съм
каква съм била,
и защо ли
толкова те обичам.
А отговорът ясен е,
но просто искаш да го чуваш
всеки ден и всеки миг...
Обичам те,
защото
ти си слънцето, което
сгрява и топли моя ден.
Обичам те, защото
зная колко много
означавам аз за теб.
Обичам те, защото
усмивката ти сгрява ме
и носи топлина и свобода.
Защото всяко твое "Обичам те"
е истинско и искрено.
И няма като него
друго на света.
Обичам те,
и когато
сутрин с целувки ме събуждаш
денят по-светъл е и чист.
По-хубав, по-безгрижен,
по-игрив и по-сърдечен.

А сега заспивай слънце мое,
и сънувай нас -
как играем във поле
с чудно зелени детелини
и как се гоним и се смеем
за да се хванем,
преоткрием,
Хвани ме, и не ме пускай!
И няма да те пусна аз.

вторник, декември 02, 2008

Зима

Снегът вали,
в небето
впервам поглед.
Очи затварям
и с лице нагоре
аз стоя.
А снежинките
топят се.
Като сълзи
по страните ми
се стичат.
Следи оставят -
мънички реки,
бразди,
които тичат
надолу
по врата ми.
Ръце разпервам,
и улавям
студена снежинка
със език.
Има вкус
на свежест
и чиста
утринна роса.
И така
с разперени ръце
хвърлям се назад
и миналото,
детството ми
пухкаво и снежно
ме обгръща.
Поглеждам настрани
и виждам го -
детството,
своето.
Завърна се
в лицето на сина ми.