Зима

Снегът вали,
в небето
впервам поглед.
Очи затварям
и с лице нагоре
аз стоя.
А снежинките
топят се.
Като сълзи
по страните ми
се стичат.
Следи оставят -
мънички реки,
бразди,
които тичат
надолу
по врата ми.
Ръце разпервам,
и улавям
студена снежинка
със език.
Има вкус
на свежест
и чиста
утринна роса.
И така
с разперени ръце
хвърлям се назад
и миналото,
детството ми
пухкаво и снежно
ме обгръща.
Поглеждам настрани
и виждам го -
детството,
своето.
Завърна се
в лицето на сина ми.