сряда, септември 27, 2006

Умора безумна в главата напира
дали наистина аз не разбирам.
Животът смисъл има да зная -
спи всяка вечер до мен в моята стая.

И искам да дам всичко от мен непокорно -
любови, и мъки, и радост безбройни
на малкото същество в леглото до мен -
да бъде свободно и никога в плен.

Всеки негов дъх е мой дъх спокоен
а лъчите в очите му са дар Господен.
Усмивката му в лицето ми да заблести
Това е истинска истина - няма лъжи.

И когато аз видя щастието на моят малък човек
Всеки ден се превръща в приказна радостна вест.
Защото по-хубави думи от тези думи не зная
когато ми каже той мило "моята мама".

вторник, септември 26, 2006

Страхувам се от бъдещето си неясно,
страхувам се от обещанията празни.
Не искам мечтите само блян да остават
и един ден чужда, с този свят да се прощавам.

Уморена съм, а сили имам, но как да ги изровя
за битките, които тепърва предстоят?
Дали един ден отивайки към гроба
ще зная че ненапразен и истински е бил дъхът?

събота, септември 16, 2006

Сляпа луна

Сляпа луна, къде са звездите?
Сляпа луна, къде са мечтите?
Сляпа луна - зад тъмни облаци скрита.
Сляпа луна - пак тебе аз викам.

Сляпа луна, защо ли те питам?
Мълчиш, а аз търсейки те скитам
Сляпа луна, за мен покажи се.
За миг поне, после пак скрий се.

сряда, септември 13, 2006

Слънцето в очите ми

Аз нося слънцето в очите си.
Дори и в непрогледна тъмнина,
когато луната и звездите зад облаци скрити са
Аз нося слънцето в очите си.

И с всеки светъл лъч то отразява
радостта или болката във мен.
В топлината му се гушвам и забравям
тъгата по отминалия ден.

Аз нося слънцето в очите си.
И всяка утрин отваряйки ги знам,
че то грее и ще стопли дните ми
изпълвайки ги със живот и плам.

Аз нося слънцето в очите си
С тях поглъщам синьото небе
Аз нося слънцето в очите си -
усмивката на моето дете.

вторник, септември 05, 2006

Нима

Нима живеем за това
да бъдем сами?
Нима когато тъга
изпитват нашите души,
не сме щастливи
от това, че ни боли,
че чувстваме как живеем.
Горим, а не тлеем.
като стотици свещи
сред омраза,любови и срещи.

събота, септември 02, 2006

Oчите ми са уморени
Сърцето ми е свито
Душата – студена
Лицето изпито.

Къде е сърцето?
Не го откривам.
А искам да го стопля
С една усмивка.

петък, септември 01, 2006

An Irish Blessing

May the road rise to meet you.
May the wind be always at your back.
May the sun shine warm
upon your face,
the rain fall soft upon your fields.
Until we meet again
May God hold you
in the hollow of his hands.
Мислите ми са буйна река,

която във миг се обръща.

Не оставят никаква следа,

в живота като феникс се връщам....