Умора безумна в главата напира
дали наистина аз не разбирам.
Животът смисъл има да зная -
спи всяка вечер до мен в моята стая.

И искам да дам всичко от мен непокорно -
любови, и мъки, и радост безбройни
на малкото същество в леглото до мен -
да бъде свободно и никога в плен.

Всеки негов дъх е мой дъх спокоен
а лъчите в очите му са дар Господен.
Усмивката му в лицето ми да заблести
Това е истинска истина - няма лъжи.

И когато аз видя щастието на моят малък човек
Всеки ден се превръща в приказна радостна вест.
Защото по-хубави думи от тези думи не зная
когато ми каже той мило "моята мама".