сряда, февруари 27, 2008

за топъл летен дъжд,
всяка тъжна прашинка
от косите и лицето ми.

на свежест,
на топло утро,
в завивките сгушено.

усмихвайки се
всяка частица от мен.
И до сълзи се смея
на шегите ти.

нови хоризонти
в очите ми.
за да се събудя пак
в ръцете ти.

неделя, февруари 24, 2008

Father Forgets

Almost 100 years ago, Livingston Larned wrote of the anguish of a father who loses focus.

Listen, son: I am saying this as you lie asleep, one little paw crumpled under your cheek and the blond curls stickily wet on your damp forehead. I have stolen into your room alone. Just a few minutes ago, as I sat reading my paper in the library, a stifling wave of remorse swept over me. Guiltily I came to your bedside.

There are the things I was thinking, son: I had been cross to you. I scolded you as you were dressing for school because you gave your face merely a dab with a towel. I took you to task for not cleaning your shoes. I called out angrily when you threw some of your things on the floor.

At breakfast I found fault, too. You spilled things. You gulped down your food. You put your elbows on the table. You spread butter too thick on your bread. And as you started off to play and I made for my train, you turned and waved a hand and called, “Goodbye, Daddy!” and I frowned, and said in reply, “Hold your shoulders back!”

Then it began all over again in the late afternoon. As I came up the road I spied you, down on your knees, playing marbles. There were holes in your stockings. I humiliated you before your boyfriends by marching you ahead of me to the house. Stockings were expensive — and if you had to buy them you would be more careful! Imagine that, son, from a father!

Do you remember, later, when I was reading in the library, how you came in timidly, with a sort of hurt look in your eyes? When I glanced up over my paper, impatient at the interruption, you hesitated at the door. “What is it you want?” I snapped.

You said nothing, but ran across in one tempestuous plunge, and threw your arms around my neck and kissed me, and your small arms tightened with an affection that God had set blooming in your heart and which even neglect could not wither. And then you were gone, pattering up the stairs.

Well, son, it was shortly afterwards that my paper slipped from my hands and a terrible sickening fear came over me. What has habit been doing to me? The habit of finding fault, of reprimanding — this was my reward to you for being a boy. It was not that I did not love you; it was that I expected too much of youth. I was measuring you by the yardstick of my own years.

And there was so much that was good and fine and true in your character. The little heart of you was as big as the dawn itself over the wide hills. This was shown by your spontaneous impulse to rush in and kiss me good night. Nothing else matters tonight, son. I have come to your bedside in the darkness, and I have knelt there, ashamed!

It is a feeble atonement; I know you would not understand these things if I told them to you during your waking hours. But tomorrow I will be a real daddy! I will chum with you, and suffer when you suffer, and laugh when you laugh. I will bite my tongue when impatient words come. I will keep saying as if it were a ritual: “He is nothing but a boy — a little boy!”

I am afraid I have visualized you as a man. Yet as I see you now, son, crumpled and weary in your cot, I see that you are still a baby. Yesterday you were in your mother’s arms, your head on her shoulder. I have asked too much, too much.

четвъртък, февруари 21, 2008

Conjure One - Center of the Sun

Не ме е страх
от самотата
знам, че утре
ще бъда по-добре.

Зная, че в дългите нощи,
пак ще пропадам.
Светлинките ще блещукат
и какво от това?

Имам живота си,
ще порастна все някога,
но пак детето в себе си
ще нося, ще тая.

В дългите си самотни нощи
в размисли ще пропадам, ще се давя.
А светлините ще си блекущат.
Какво от това?

Душата ми ще бъде най-добрият ми приятел
Имам само този свой живот
И зная, че утре той
ще бъде по-светъл и добър.

понеделник, февруари 18, 2008

Skin - Nothing But

Please believe me
I'm estatic for you
Well why should I pretend
I have nothing to lose
No I don't compare
You've got it all wrong now
My sorrows left behind
Let me tell you the truth

I feel nothing but joy and pride and happiness
Nothing but cheerfull face with kindness
I feel nothing but oceans of love and forgiveness
For you and your sweet girl
Please ignore the particular way I smile
Take no notice of the blood on the lip I bite
I am still your friend
There is no denying
For you and your new girl

Yes I remember
Everybody has affairs
Oh yeah we had some fun
But she is so perfect for you

петък, февруари 08, 2008


Преди много години в една далечна страна живели щастливи моряк и неговата съпруга. Морякът бил капитан на кораб и често пътувал до различни страни из целия свят, а прекрасната му жена всеки път го чакала с нетърпение. Един ден, точно преди капитанът да отплава със своя кораб към поредното приключение, съпругата му го зарадвала с щастливата вест, че очаква дете. Така морякът заминал весел, с усмивка на уста и обещал скоро да се върне. За жалост обаче това било последното му пътешествие – буря отнесла кораба на дъното на морето и той никога не се завърнал. Съпругата му била съкрушена, но когато на бял свят се появило прекрасно момиченце плод на искрената им любов, тя се изпълнила с надежда за по-щастливи дни. Младата майка кръстила детенцето Бианка в името на любовта, която изпитвала към покойния си съпруг. Малкото момиченце растяло красиво, умно и очарователно, точно както името му говорело за него. То често разпитвало за татко си и било тъжно, че него вече го нямало на белия свят.

След като Бианка станала на десет години, майка й внезапно се разболяла тежко. Въпреки усилията на местния лечител, тя починала и детето останало само. Чудело се как ще се справи съвсем само в този жесток свят, пък и мама толкова много му липсвала. Бианка започнала да обикаля по къщите на хората и да се моли за коричка хляб или за работа. Един ден една старица решила да й даде подслон, като в замяна Бианка трябвало да се грижи за къщата, да гледа градината и животните. Работата била тежка, старицата-лоша, но момичето се радвало, че все пак има какво да яде. Спяло в мазето на къщата, което било мрачно, влажно и студено и често плачело и окайвало съдбата си. Веднъж, когато старицата набила Бианка и я заключила в мазето-тъмница, тя видяла че от тавана засиява ярка светлина и от нея се появила една прекрасна фея. Момичето не можело да повярва на очите си - никога досега не била виждала такова прекрасно същество. Феята се усмихнала мило, погалила Бианка и заговорила с най-нежния глас, който девойчето било чувало някога.

“Скъпа Бианка, сигурно се чудиш коя съм аз. Аз се наричам Сирена и съм фея. Живея в прекрасната страна Светоландия, която се намира отвъд звездите. Там няма тъга и нещастие – всички са усмихнати и щастливи, живеят в мир и хармония както със себе си, така и с всичко около себе си. Твоите родители сега са в този свят и тъй като видяха нещастието ти, ме помолиха да дойда тук, да те успокоя и да те заведа при тях. За жалост ти не можеш да останеш завинаги при нас, но все пак ще имаш време да се видиш с мама и татко.”

Все още зашеметена, Бианка не можела да каже нищо. Тя само стояла и гледала феята. Сирена се усмихнала мило на момиченцето, прегърнала го и го загърнала с плаща си. Бианка усетила топлина и уют, затворила очи и почувствала как лети заедно с феята. Щом отворила очите си видяла, че вече се намира на някакво невероятно място – това била страната Светоландия. Вместо земя, по която стъпваш имало облаци, небето било лазурно синьо, а къщите били прекрасни и неземни. Животните били свободни и весело играели, навсякъде цъфтели причудливи, но много красиви дървета и цветя, птичките пеели омайващо. Имало най-различни хора, които или се разхождали усмихнати, или си говорели, или работели по къщите си. Но всички те били изключително щастливи. Повечето от тях изглеждали нормално - досущ като нас, други пък много приличали на Сирена, но тук имало и всякакви други същества – джуджета, тролове, елфи, русалки, магьосници, великани – въобще всякакви създания, за които Бианка била чувала само в приказките.

Неусетно, докато Бианка любопитно се оглеждала наоколо, тя и феята стигнали до един прекрасен замък. Целият бил от мрамор, украсен с бисери и рубини. Феята казала: “Мила Бианка, тук нашите пътища се разделят за малко. Това е домът на твоите родители - господарите на нашата страна. Аз ще се върна след време, за да те отведа обратно в твоя свят.” И след като се сбогували, Бианка влязла в замъка. Там били нейните родители, които със сълзи на очи я посрещнали, нагостили я и цяла нощ й разказвали приказки и я прегръщали. Така Бианка живяла щастливо няколко години, но една сутрин без да иска дочула странен разговор зад една леха в градината.

“Тази вечер трябва да нападнем двореца и да убием краля на Светоландия”. Така, най-сетне нашият предводител Горм ще завладее този свят и ще го направи най-отвратителното нещо което някога е съществувало. После той ще завладее и земята и останалите светове и ще стане крал на цялата Вселена, а всички нейни обитатели ще бъдат негови роби.”

Бианка се ужасила – според този разговор щели да убият любящия й баща и да разрушат прекрасната страна, която той управлявал с толкова много любов. Трябвало бързо да направи нещо и изведнъж се сетила за феята, която я довела в Светоландия – тя сигурно можела да й помогне. Но къде ли да я търси.... Докато размишлявала как да открие Сирена и се разхождала тревожно, Бианка стигнала до края на градината, където имало красиво езеро с лилии. Без да иска тя ритнала едно камъче, което цопнало в езерото и от него изведнъж се появила Сирена, която попитала сърдито: “Кой и защо ме замеря с камъни?!”, но когато видяла Бианка се усмихнала: “Ти ли беше?”. Бианка се извинила и казала, че е станало неволно и после разказала на Сирена разговора, който чула в градината. Феята много се разтревожила и казала, че е очаквала да се случи нещо такова, но не толкова скоро. Обърнала се към Бианка: “Скъпо момиче, сега ти ще трябва да се нагърбиш с една тежка задача. Трябва да се промъкнеш в двореца на Гром, да го упоиш и да го пронижеш с меча, който ще ти дам. Това е специален меч. Той единствен на света може да погуби злодея. Няма да се плашиш от нищо, тъй като аз ще те надаря с вълшебен глас и всеки, който те чуе да пееш, ще заспива. Така ще можеш да се пребориш с всички лоши същества, които ще срещнеш по пътя си.”

Бианка не могла да откаже на феята – това бил единственият изход. След като феята й дала меча и я омагьосала, за да придобие вълшебния глас, тя впрегнала орли в една колесница и полетяла към двореца на Гром. Скоро стигнала до тъмна, зловеща гора, в която имало една единствена пътека. Бианка слязла от колесницата и запристъпяла плахо по нея, но не поглеждала нито назад, нито встрани. Вървяла напред и се взирала в тъмнината. Дълго вървяла и накрая видяла кулите на страшен замък, който се охранявал от два зли змея. Бианка се приближила на безопасно разстояние и тихичко запяла. Змейовете тутакси заспали дълбок сън и тя се вмъкнала в двореца. Той бил ужасяващ – по стените висели скелетите и главите на враговете на Гром, които са се опитвали да го надвият. Бианка много се уплашила, но продължила да търси онзи, който искал да погуби баща й. Най-накрая тя стигнала до тронната зала и надникнала вътре – там на трона седяло най-страшното чудовище, което можело да съществува. С треперещ глас, Бианка запяла и песента й ставала все по-смела. Чудовището заспало, тя отишла до него и го пробола с вълшебния меч. В същия момент, замъкът започнал да се тресе и да се превръща в летящ кораб. Момичето стояло вцепенено и не можело да откъсне очи от чудовището – то също се променяло – превръщало се в човек. Изведнъж друсането и трясъците спрели и летящият кораб се извисил над тъмната гора и полетял към Светоландия. Все още уплашена, Бианка се чудела какво става наоколо и така неусетно стигнала с кораба в двореца на баща си. Той я посрещнал усмихнат и й казал: ”Скъпо мое момиче, ти успя да развалиш магията над брат си, който е роден тук. Той беше превърнат в чудовище както външно, така и вътрешно от зли същества. Те го заставиха да тръгне дори срещу родния си баща. Ти беше единственият човек, който можеше да спаси и него и Светоландия от гибел и заради това Сирена те доведе при нас. Иначе всеки добър човек пристига тук, но чак след като му дойде времето. Благодарим ти от все сърце, но сега ще трябва да се върнеш на земята, за да извървиш земния си път. Не бъди тъжна, защото ние ще сме винаги тук и ще те чакаме да дойдеш при нас. Сега вече си голяма и няма нужда да работиш при лошата старица. Вземи това ковчеже – в него са събрани най-различни билки. Върви по широкия свят, помагай на болните хора и им разказвай за нашата страна. Така те ще те обикнат и ще ти помагат, както и ти на тях.”

Бианка изпълнила заръката на баща си и след като се върнала на земята станала лечител. Лекувала хората с билките, които той й дал, разказвала им за прекрасната страна Светоландия, в която всички хора са щастливи и усмихнати.

четвъртък, февруари 07, 2008

Gavin DeGraw - I don't want to be

I don't need to be anything other
Than a prison guard's son
I don't need to be anything other
Than a specialist's son
I don't have to be anyone other
Than the birth of two souls in one
Part of where I'm going, is knowing where I'm coming from

I don't want to be
Anything other than what I've been trying to be lately
All I have to do
Is think of me and I have peace of mind
I'm tired of looking 'round rooms
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me

I'm surrounded by liars everywhere I turn
I'm surrounded by imposters everywhere I turn
I'm surrounded by identity crisis everywhere I turn
Am I the only one who noticed?
I can't be the only one who's learned!

Can I have everyone's attention please?
If you're not like this and that, you're gonna have to leave
I came from the mountain
The crust of creation
My whole situation-made from clay to stone
And now I'm telling everybody

I don't want to be [x4]

сряда, февруари 06, 2008

Зов за помощ

Цветомир Цеци страда от една от най-коварните болести – левкемия. Заболяването му е открито през април 2007 г. и след поредица от безуспешни химиотерапевтични сесии, единствената останала надежда е да се направи трансплантация на костен мозък в специализирана детска клиника във Франкфурт, Германия.
Стойността на лечението от 200 хиляди евро е непосилна за семейството му. Всеки от вас, който желае да помогне, може да използва следните банкови сметки:

BG58PRCB92301021258418 – BGN
BG08PRCB92301421258412 – EUR
BG97PRCB92301121258411 – USD
BIC: PRCBBGSF, ПроКредит Банк, Цветомир Петров Стефанов

Всеки лев, постъпил в посочените сметки и неизразходван за лечението на Цеци, ще бъде преведен по сметката на друго нуждаещо се дете.

За контакти:
Петър Стефанов
тел.: 0896 87 56 92

Още информация има тук: http://sedmica.kazanlak.com/?p=view&id=3272

Борбата на родителите на малкия Цеци с левкемията

Цеци боледува от една от най-коварните и животозастрашаващи болести-левкемия. По-точно остра миелоидна левкемия АМL, тип М5-миеломоноцитна, една от рядко срещаните и трудноподдаващи се на лечение. Заболяването му беше открито през април 2007 г., около 4-ят му рожден ден в „Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания" СБАЛДОХЗ гр. София. За деветте месеца от тогава до днес повечето си време той прекарва с майка си, лежейки в същата болница, подложен на силна химиотерапия, съпроводена в определени моменти от тежки странични ефекти. Началният резултат от химиотерапията беше положителен и Цеци влезе в ремисия още след първия курс, който беше и най-тежък за него от всичките 5, предвидени по протокол. Това ни даде известно успокоение след невероятния шок в началото. Последваха още четири курса на химиотерапия до края на септември 2007, с което завърши стандартният блок на лечение при този тип левкемия. В повечето случаи след такъв интензивен блок на лечение при постигната ремисия се преминава към поддържащо лечение в извънболнична обстановка. Това и избрахме със съпругата ми пред предложението за още химиотерапии и трансплантация на костен мозък, предложено ни от онколозите на онзи етап. За съжаление, още на втория месец от започването на поддържащия курс беше регистриран рецидив, или връщане на болестта. Това стана в края на ноември 2007. Върнахме се в началото. При такъв случай избор вече не съществува, а единственият възможен вариант за лечение остава трансплантацията на костен мозък. В месец декември Цеци отново постъпи в ИСУЛ на шеста химиотерапия, този път много по-силна от предишните пет. Целта е да бъде върнат в ремисия отново. Резултатът от този шести курс още не ни е известен. Той ще се установи скоро, когато ще му направят контролна миелограма-пункция от костния мозък. Ако не е в ремисия, положението става още по-тежко. И в двата случая трябва да действаме незабавно, тъй като Цеци е слаб и не се знае колко дълго ще издържи на още химиотерапии. В ИСУЛ трансплантация на Цеци не може да бъде извършена, тъй като професор Бобев изисква две условия-пълна ремисия на пациента и напълно съвместим донор. Ремисията е под въпрос, скоро ще имаме резултата. За наше огромно съжаление нямаме фамилен донор, резултатът от търсенето в Световната донорска банка също не е никак обнадеждаващ. По отношение лечението в чужбина, имаме предложение за продължаване на лечението в Германия в детска клиника във Франкфурт, където да бъде извършена трансплантацията. Лекуваща лекарка на Цеци д-р Юрукова ни подкрепя в този избор, тъй като там лекарите имат голям опит и могат да ни предложат по-добри възможности за излекуване. Цената обаче е много висока и е непосилна за нашите възможности, 150- 200 хил. евро. За събирането и открихме дарителски сметки в Прокредит банк. Молбата ни към вас е за помощ в популяризирането на случая ни сред обществеността, за да успеем да съберем по-бързо необходимата сума и да заминем за Германия.

С уважение,

Петър и Петя Стефанови

Банк (България) АД
Банкова сметка в лева: 1021258418 IBAN: BG58PRCB92301021258418
Банкова сметка в долари: 1121258411 IBAN:
Банкова сметка в евро: 1421258412 IBAN: BG08PRCB92301421258412

Цветомир Петров Стефанов

вторник, февруари 05, 2008

Jimi Hendrix - Somewhere Over the Rainbow

Oh uh,
I see fingers, hands and shades of faces,
Reachin up and not quite touchin the promised land,
I hear pleas and prayers and a desperate whisper sayin,
Hold on please give us a helpin hand,
Yeah yeah

Way down in the background,
I can see frustrated souls of cities burnin,
And all across the water vapor,
I see weapons barkin out the stamp of death,
And up in the clouds I can imagine UFO's jumpin themselves,
Laughin they sayin,
Those people so uptight, they sure know how to make a mess

Back in the saloon my tears mix and mildew with my drink,
I can't really tell my feet from the stones on the floor,
But as far as I know, they may even try to wrap me up in cellophane and try and sell me
Brothers help me, and dont worry about lookin at the storm
Yeah yeah yeah yeah yeah