Историята на Хелоуин

Хелоуин е празник, който е най-популярен в Ирландия, от където всъщност произлиза. Келтите са празнували Хелоуин под името Соуън (Samhain), което означава „Края на лятото” и отбелязва началото на тъмния сезон (келтите деляли годината на два сезона – светъл, т.е. летен и тъмен – зимен). Това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. Считало се е, че мъртвите са се връщали в човешкия свят и за да се пазят от злите духове хората са палели огромни огньове. В Ирландия дълго след покръстването през VI век все още са се спазвали езическите традиции на този празник.
През 835г. Папа Грегорий IV въвел първи ноември като дата на Вси Светии или празникът на Всях Святих . Тъй като Соуън традиционно се падала в нощта преди Всях Святих, тя станала известна като Навечерието на Всях Святих или Хелоуин.

В нощта на Хелоуин в съвременна Ирландия деца и възрастни се маскират като същества от отвъдното и подземното царство (духове, таласъми, зомбита, вещици, гоблини и др.), палят големи огньове и се наслаждават на зрелищни фойерверки. Децата обикалят по домовете на съседите си за да събират плодове, ядки и сладки за фестивала на Хелоуин. Къщите се украсяват с тикви и репи, на които са издялани ужасяващи лица. Традиционния кейк в Ирландия, наречен бармбрак, представлява плодов хляб от който всеки член на семейството трябва да си вземе резен. Във всеки кейк има парче плат, монета и пръстен. Ако ви се падне плата, тогава финансовото ви бъдеще ще бъде доста съмнително. Ако уцелите парата, тогава ще имате преуспяваща година, а пръстенът пък е сигурен знак за предстоящ романс или дълго щастие.

На Хелоуин в Обединеното Кралство възрастните често се издокарват и отиват на карнавали в кръчми и клубове.

В Шотландия в навечерието на Хелоуин децата обикалят маскирани в различни костюми и забавляват хората за различни дарове.

В някои части на Йоркшир има подобен фестивал, наречен Нощта на пакостите, който се пада на четвърти ноември. Децата правят номера на възрастните, които варират от безобидни до по-големи, например да свалят вратите от пантите и да ги захвърлят в някоя локва или да ги занесат някъде далече.

Украсата на домовете освен традиционните издълбани фенери от ряпа и тиква се допълва и от топки срещу магии. Обикновено те се закачат до прозорците или предните или задните врати и се казва, че ако мине вещица те започват да блещукат.

Друг англиски обичай на Хелоуин е т.нар. ловене на ябълки. В буре пълно до горе с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване ябълка с уста без да използва ръцете си. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката.

Другите традиции включват потапяне на ябълки във вода, фойерверки, разказване на истории за духове, игри като криеница. Обикновено се пекат ябълкови пити със скрита парички вътре и се ядат всякакви видове ядки. По-смелите деца играят на игра наречена „Гръм и светкавици”, която включва тропане на вратата като гръм и бягане като светкавица. Традиционна игра в Ирландия е Пучини – човек със завързани очи сяда на маса, върху която има няколко чинийки. Чинийките се разместват и играчът избира една като я пипва. Съдържанието й определя животът му през следващата година. Ако в чинийката има пръст, това означава че близък на играча ще почине. Чинийка с вода предсказва пътешествия, монетата пък – ново имущество, бобено зърно означава бедност и т.н. През деветнадесети век в Ирландия младите жени слагали голи охлюви в чинийки поръсени с брашно. Вярвало се, че следите, които оставят охлювите в брашното показват лицето на бъдещия съпруг.

В САЩ Хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради Големия Ирландски Картофен недостиг (1845-1849) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци занесли там своята версия на празника.

Комерсиализирането на празника в Америка започнало около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915. През 1909 производствената омпания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за Хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за Хелоуин, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете световни войни. Масово костюмите за Хелоуин се появяват в магазините около 1950г., когато играта трик или почерпка станала неизменна част от празника. И така през 1990 започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за Хелоуин са тиквите, плашилата, вещици, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.

Най-голямото празненство за Хелоуин в САЩ е в Ню Йорк Сити и се нарича Village Halloween Parade. Започнало е през 1973 от майстор на маски в Грийнуич Вилидж и сега парадът привлича повече от два милиона зрители и участници, както и около 4 милиона телевизионни зрители годишно. Това е един от най-големите паради в света.

Напоследък комерсиализирането на празника добива главозамайващи размери. Правенето на номера вече има по-малка роля, типичните за Хелоуин костюми се изместват от телевизионни герои и дори политически личности. Героите от малкия екран нахлуват и в украсата на двора и дома. След атаките на 11 Септември 2001, например, изключително модерни станали костюмите на арабски терористи, пожарникари, полицаи, Американски военни както сред децата, така и сред възрастните.

Традицията на тиквения фенер се корени от ирландския фолклор и идва от легендата за Джак Фенера. Свадливият Джак бил мизерен стар пияница, който обичал да прави номера на всички – семейство, приятели, на майка си и дори на самия дявол. Един ден той подмамил дявола да се качи на ябълково дърво и бързо поставил кръстове отдолу, така че дяволът да не може да слезе. Джак го накарал да му обещае, че когато умре няма да вземе душата му и махнал кръстовете и го пуснал долу. Години по-късно, когато Джак най-сетне умрял отишъл до портите на Свети Петър, но той не го пуснал в рая, защото имал твърде много грехове и водил безполезен и жалък живот на земята. Тогава Джак слязъл до ада и помолил дявола да го пусне, но той спазил обещанието си и не му дал да влезе. Джак се уплашил, че няма къде да отиде и че трябва да се скита завинаги в тъмнината между ада и рая. Попитал дявола как да си тръгне като нямал никаква светлинка и дяволът му подал горящо въгленче от адските огньове. Джак го сложил в издълбана ряпа – това бил любимият му зеленчук, който винаги носел със себе си. От този ден нататък Джак броди по земята без място където да намери покой като осветява пътя си с неговия фенер.
На Хелоуин ирландците издълбавали репи, картофи, кратуни и цвекло. Поставяли свещи в тях за да се празят от злото и да държат Джак надалеч. Това били официалните фенери. През 19-ти век няколко вълни от ирландски емигранти отишли в Америка, където открили че тиквата е по-голяма много по-лесна за издълбаване. Така те започнали да използват тикви за своите фенери.

Как се празнува денят на Вси Светии по другите държави?

В Боливия Денят на вси Светии се празнува на първи ноември – това е ден в който семействата изчистват и украсяват гробовете на предшествениците си и си правят пикник.

В Мексико се празнува т.нар. Ден на Мъртвите – ден в който семействата се събират и почитат паметта им. На 10-ти ноември пък в Естония децата боядисват лицата си, обличат стари дрехи и обикалято по съседите си. Чукат на вратите, пеят специални национални песни и понякога танцуват като се молят да бъдат пуснати вътре, за да избягат от студа. Дават им се сладки и плодове.

Фестивалът на мъртвите в Япония, наречен още Обон се състои всяка година през август месец. Според вярванията душите на мъртвите се връщат на земята за да посетят близките.

Много будисти в Япония празнуват като приготвят дарове от специална храна за духовете на своите предшественици и ги поставят на олтари в храмовете или в домовете си. Когато слънцето залезе, семействата палят хартиени фенери и ги закачат нпред къщите си – така починалите лесно ще намерят пътя до дома. Празненствата завършват с пускането на разноцветни фенери със запалени в тях свещи в реките или в морето. Върволицата, която образуват води мъртвите обратно в царството на мъртвите, където те ще останат до следващата година.

В Китай традиционен празник е Фестивалът на духовете и той се празнува от китайците в много държави. В китайския лунен календар Фестивалът на духовете се пада през 14-тата нощ от седмия лунен месец.

По китайска традиция седмия лунен месец се нарича Месец на духовете, в който духовете напускат подземното царство и се връщат на земята. Фестивалът е кулминацията на празненствата през месеца. По време на фестивала се приготвят различни обредни ястия, изгарят се дяволски пари за да се угоди на духовете, както и на божествата и предшествениците. Пускат се по вода малки хартиени лодки и фенерчета които „показват пътя на изгубените души”. Това е много тържествен фестивал, който показва връзката между живите и мъртвите, земята и небето, както и тялото и душата.

В Индийският хиндуизъм няма ден на мъртвите или някакво друго подобие на Хелоуин. Вярванията са, че когато човек умре той отива при близките си предшественици.

А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалксата неделя – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя той няма или много трудно ще оздравее.

В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия. Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица и ги посвещава в тайните на обичая. Избраните русалци винаги са нечетно число (обикновено седем). Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.

Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите, като игрите около болните са различни.
В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогава сядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.

Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.

В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.

Източно Православната Църква посвещава първата неделя след Петдесетница на всички светии, за да се знае, че светиите са живяли със силата на Иисус проповядвайки неговата вяра, разпространявайки Евангелието.