Иска ми се да напиша нещо мъдро в този мрачен ден, но не мога. Нямам сили и нищичко не мога да измисля - сякаш главата ми е празна.

Този уикенд беше един от най-кошмарните в живота ми. Добре че поне никой не е умрял, де. Но все пак можеше да бъде по-хубав и ведър. Дано следващия да успея да си почина истински и дано малкият ми човек бъде в по-добро настроение. Щото е прекрасно да пробваш да скачаш по нервите на мам, но те не са от желязо и тя понякога се ядосва, вика, кара се, плясва по някой шамар по дупето, и после се чувства виновна и вината я кара да се самоизяжда. Мам не е скала, въпреки че на моменти изглежда по-стабилна от всичко на света...

Хич не е лесно да си родител. Аз не съм и очаквала да е лесно, както и не съм очаквала да съм сам родител, но какво да се прави. Една приятелка каза наскоро "Ако искаш да разсмееш Господ му разкажи за плановете си." и май има доста истина в тези думи, щото каквито и планове да съм имала, само краткосрочните са се осъществявали. Затова карам по лесния начин - да живея ден за ден и това е.

Май съм преуморена и трябва по-често да пия от онова хапче "Майната му!". Важното е, че знам, че това е поредния период и че ще отмине. Нужно е време за да свикна да не очаквам нищо от никого и да започна да приемам хората такива каквито са. Така може би по-малко ще ме боли.

И ето нещо мъдро. Да живеят писателите!

Да се учиш,

ще рече да откриваш онова,

което вече знаеш.

Да правиш нещо,

ще рече

да показваш, че го умееш.

Да учиш другите,

ще рече да ги подсещаш,

че те знаят точно колкото теб.

Всички ние се учим, вършим нещо,

учим другите.

Единственото ти задължение

през всичките животи

е да останеш верен на себе си.

Не само е невъзможно да бъдеш верен

на някой друг или на нещо друго, това

е белег и че си лъжемесия.

Най-дълбоки

са най-простите въпроси.

Къде си роден? Къде е твоят дом?

Къде отиваш?

Какво правиш?

Замисляй се от време на време

върху тях и наблюдавай

Как отговорите ти се променят.

Учиш другите най-добре на онова,

което самият ти имаш най-голяма нужда

да усвоиш.

Живей така,

че никога да не те е срам,

в случай че онова,

което правиш или говориш,

бъде огласено някъде по света,

дори огласеното да не отговаря

на истината.

Още в първия миг, когато те срещнат,

приятелите те познават

по-добре,

отколкото познатите ти

и след хиляда години.