Що било то - Psychedelic Rock

Май на български преводът на думичката "psychedelic" (буквално еуфористичен) е някак недостатъчно описателен за този музикален стил и тази поп-култура. Затова ще си го наричам психеделичен. Защо реших да пиша за него? Причината е елементарна - харесвам тази музика.

Психеделичният рок включва групи и изпълнители, които без притеснение можем да наречем велики и които и до сега се радват на огромен интерес и са изключително популярни. Групи и изпълнители, за които сякаш времето е спряло и никога не остаряват - винаги могат да бъдат актуални.

Думичката "psychedelic" е използвана за пръв път през 1956 от психиатъра Хъмфри Озмънд. Поизлиза от гръцките думи psyche (ум, душа) и delos (проявявам се).

Музикалното течение и психеделичната поп-култура възникват в средата на 60-те години на миналия век, когато в САЩ и Великобитания марихуаната, халюциногените и най-вече ЛСД стават изключително популярни сред музикантите и техните фенове. Психеделичният рок е музикален стил, който се стреми да пресъздаде и чрез текстовете и чрез мелодията и инструментала състоянието на ума, когато е под въздействието на халюциногенни вещества. Със сигурност в голямата си част е и правен под въздействието им. Психеделичният рок е мост между ранния блус-базиран рок, прогресив рока и хеви метъла. За разлика от acid rock, който се приближава доста до хард рока и хеви метъла психеделичният рок е доста по-мек.

В САЩ групи като Vanilla Fudge, Grateful Dead & Jefferson Airplane започват първи да свирят психеделичен рок и посочват пътя към него и за други групи. По-късно The Who и The Beatles заимстват от психеделичното движение музикални тонове и идеи. "Lucy in the sky with diamonds" и "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" са пример за песни с психеделично звучене на the Beatles. Cream и Pink Floyd обаче са първите групи, които изцяло прегръщат идеята на психеделичния рок.

Други банди и изпълнители, които изпълняват психеделичен рок или стила им се приближава доста до него са the Doors, Big Brother and the Holding Company, Janis Joplin, Jimi Hendrix, някои от парчетата на Led Zeppelin, The Monkees, The Moody Blues и др.

А сега малко конкретни примери. Започвам с White rabbit на едни от първите основополжници на психеделията - Jefferson Airplane.

Белият заек:

Едно хапче те прави голям
А друго те прави малък,
Онези, които майка ти дава
Нищичко с тебе не правят.
Иди и питай Алиса,
Когато е 10 фута висока.

И ако тръгнеш зайци да преследваш
И знаеш, че в дупка ще пропаднеш.
Кажи им, че гъсеница със наргиле
Те е спряла на раздумка.
Обади й се на Алиса,
Когато беше съвсем малка.

Когато хората на шахматната дъска
Ти нареждат къде да отидеш
А ти имаш само някаква си гъба
И мозъкът ти едва функционира.
Иди и питай Алиса
Тя със сигурност ще знае.

Когато логиката и пропорцията
Са паднали и са се разлели,
А Бялото Вале говори наобратно
И Червената Кралицата крещи "Отрежете й главата!"
Запомни какво каза съсела:
Подай глава, подай глава!

Песента е от албума Surrealistic Pillow издаден през 1967г. Издадена е първоначално като сингъл, който достига осма позиция в Billboard Hot 100. През 2004 песента заема 478-мо място в класацията на Rolling Stone's за "500-те Най-велики песни на всички времена". Песента е изпълнена за пръв път от Grace Slick през 1966г, и й помогнала да убеди членовете на Jefferson Airplane да я приемат в групата.

Това е една от първите песни на вокалистката Slick (по това време тя свири в друга група). Позовава се на халюцинациите предизвикани от ЛСД и на метафорите във въображаемия свят на Луис Карол от книгите му "Приключенията на Алиса в Страната на Чудесата" (1865г.) и "Алиса в Огледалния Свят" (1871г.). Алиса, Съсела, гъсеницата пушеща наргиле, Бялото Вале и Червената Кралица присъстват като герои и в песента. Споменати са също смяната на размера след ядене на гъба или изпиване на непозната течност. Последната строфа от песента - думите на съсела - не съществува в книгата.

Grace винаги е казвала че "White rabbit" е предназначена да послужи като плесница, която да стресне родителите, които четат на децата си книги като "Алиса в Страната на Чудесата" (в нея Алиса използва няколко подобни на наркотици вещества за да си промени размерите) и след това се чудят защо когато децата им пораснат посягат към наркотиците. За Grace и останалите през 60-те години наркотиците са неминуема част от социалните експерименти и опитите за разширяване на светоусещането. Песента е една от първите, които се промъкват покрай цензурата свързана с наркотиците в радиото.

To be continued...