Приятелката ми шеф наскоро ме попита какво ме е вдъхновило да напиша това стихотворение. По-скоро кой и дали съм се вдъхновила от муз, защо не съм казала нищо за него или просто е като резултат на нещо преживяно.
Истината е, че много от нещата, които пиша са провокирани от музиката, която слушам в момента. Въпросното стихотворение написах заради гласа на Еди Ведър. Припомних си какво е да ходиш с кубинки, развлечени дрехи, да бъдеш гръндж... Все едно бе преди векове, а всъщност беше толкова скоро. Помечтах си отново както преди да живея по времето когато Морисън и Хендрикс са били живи.
Хубаво нещо са мечтите... Важното е винаги да мечтаем независимо дали мечтите са осъществими или не, тях трябва да ги има...
Ето още мъничко мечти и музика за вдъхновение:
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар