събота, ноември 24, 2007

Висоцки - Поет с китара

Това е нещо, което писах в 11-ти клас. Бяха ни дали задача да пишем за любимия си чуждестранен поет. Е, аз писах за Висоцки, защото той е един от моите любими поети, докосващи сърцето.

Източници, за написаното:

"Вл. Висоцки - Поет с Китара" - Добромир Тонев, Любомир Левчев, Любен Георгиев, Зафер Галибов
"Висоцки - человек, поет, актер" - д-р филологически науки Ю.А.Андреев и И.Н. Богуславский
"Владимир, или прерванний полет" - Марина Влади
"На Большом каретном" - А.Б. Утевский




Роден е в Москва на 25.01.1938г. Започнал е да пише стихове още като ученик, а да ги изпълнява в съпровод на китара като студент. Като десетокласник е посещавал драматичния кръжок, ръководен от В. Богомилов - актьор от МХАТ. Отначало, след като завършва основното си обарзование, се записва да учи инжинерностроителния институт "Куйбишев". Но го напуска още след първия семестър при сблъсъка си с математиката. Разбира, че мястото му е другаде. Подготвя се добре и постъпва в театралната студия "Вл. И. Немирович-Данченко" при МХАТ - едно от най-реномираните висши учебни заведения за актьори и режисьори. Негови преподаватели там са Павел Масалски иАлександър Комисаров. Завършил театралното си образование през 1960г., той работи три сезона в театър "Пушкин" и в Московския театър на миниатюрата, но без да получи основна роля.

Като се запознава със запланирания репертоар за две-три години, Вл. Висоцки разбира от главния режисьор Борис Равенских, че в театър "Пушкин" не се очертават особени перспективи за него. Напуска, прехвърля се в театъра на миниатюрата, където условията са по-добри, поставят се повече спектакли, работят се представления на студийни начала, на младите се гледа по-благосклонно. Може би Висоцки е щял да се задържи за повече време в тази трупа, ако през 1964г. не се беше случило едно изключително събитие - създава се новаторския театър "Таганка". Висоцки много бързо се превръща в един от най-първите му солисти. Но освен в театъра, той има и много роли в киното. Играе във филмите "Служили двама другари", "Вертикал", "Господар на тайгата", "Кратки срещи", "Война под покривите", "Синовете отиват на бой" и др. В много от тях Висоцки изпълнява свои песни. Пял е в спектакли като "Добрият човек от Сечуан", "Десет дни, които разтърсиха света", "Хамлет" и други. Пял е и и звън сцената - по естради, с повод и без повод, пред огромни множества или приятелски компании. Песенният му репертоар също е извънредно богат. Той включва и лирически миниатюри в бавен темп, наситени с много доброта и поезия и сатирични изблици изискващи резки тонове и военни теми, разработени с овладяна, но пулсираща печал и песни с много динамика и напрежение.

В песните на Володя с почти фолклорна достоверност говори днешният млад човек - дързък и предизвикателен, непукист и волнодумец. Поетът е един от най-нетърпеливите творци на своето време. Неговият нравствен максимализъм го прави непримирим със злото. В песента "Аз не обичам" той е изброил какво мрази: от хладният цинизъм до насилието и безсилието; от ситата увереност до подлия страх. И още: когато някой чете писмата ти надничайки през рамото ти; когато е забравена думата "чест" или е превърната в "прах в очите", когато бият невинни или нахлуват в душата ти; когато плюят в нея. Отделни стихове Висоцки изпълнява в различни варианти, но без да остави съмнение че би защитил правдата, би се застъпил за онеправдания, набедения слаб човек.

Тази му позиция, изразена в много стихове, яростната му непримиримост към всичко угнетително, към всеки сезон, в който не се пеят весели песни, го сблъсква в ежедневни конфликти с мнителните педанти. Но този активен обществен критицизъм допада на масовия зрител и слушател с категоричността си, с величествените морални норми, които изповядва.

Владимир Висоцки винаги е държал песните му да бъдат правилно разбрани. Затова при публични излизания той почти винаги ги е съпровождал с кратък коментар. За "Песента за летеца" например, той казва, че тя се отнася за приятеля на човека от чието име пее. Написал я е към спектакъла "Звезди за лейтенанта". По този начин той предразполагал публиката към песента, улеснявал е нейното възприемане.

Песните на Висоцки са насочени директно към съвестта на съвременника. Често неговият стих пронизва съзнанието, шокира и предизвиква моментно вцепенение; той може да провокира баналното - онова, с което сме си свикнали. Но докато цяла Русия пее неговите песни, някои са се осмелили да отправят обвинения, че Висоцки търси евтина популярност, че спекулира с настроенията на неориентираните, че се е превърнал в кумир на нехранимайковците. Дори и след смъртта му се е появила статийка на "поет", в която Висоцки е представен като съчинител на грамадно количество груби текстове, лирическият му герой бил примитивен, а самият автор не се и опитвал да се възвиси над алкохолците и машинаторите.

Разгледани като поезия, текстовете на Висоцки не са лишени от недостатъци. Като китарист често прави грешки. Като певец с този си дрезгав глас, той не е изобщо идеален. (Майка му разказва, че като дете го изгонили от час по пеене за да не разваля общия хор.) Но Висоцки е артист, изпълнител, който синтезира всичко това и превръща изпълняването на всяка песен в спектакъл.

Песенното творчество на Володя може да се разглежда като една негова роля, заемаща определено място в артистичната му биография редом с театралните му и екранни пресътворения. И като поет и като изпълнител, той се превъплъщава идеално в образите, от чието име пее своите песни. Той може да пее от името на престъпник, хулиган, затворник; и тогава придава на песните си такава автентичност, че лесно може да заблуди слушателите си.

Макар и да са написани в първо лице, песните на Висоцки не се пеят от името на автора или певеца. Има редки случаи, в които той пее от свое име. Това са неговите песни автобиографии, в една от тях "Песента на певеца пред микрофона" е описал как всеки път излиза пред микрофона като на сражение, застава пред него като пред амбразура (бойница) - цял в светлини, достъпен за всички очи. Певецът е винаги пренапрегнат, с цялата си огромна енергия той "хвърля" думите на своите песни.С пълно себеотдаване, без отпускане, без почивка, без да се щади той пее и при случайни поводи, в приятелски компании. На репетиции неговата изпълнителност и работоспособност поразява. Никога не се пази, винаги е готов да повтори нещо десетки пъти. Трудовият му ден започва от първи зори и завършва в късна нощ.

Още през 1978г. Висоцки се почувствал зле и отишъл на преглед. Дали му бележка, че положението му е много сериозно, трябва да се подложи на изследване, сърцето му не е в ред, задължително трябва да си почине. Като се почувствал малко по-добре обаче, той захвърлил медицинските и рецептите в чекмеджето си, без да каже на никого нищо. През декември 1979г. отново получил сърдечна криза. Отишъл пак в поликлиниката, прегледал се, кардиограмата му показала прединфарктно състояние. Препоръчват му двуседмичен отпуск и незабавно да бъде приет на лечение. И този път медицинските бележки отиват в чекмеджето.

Отдалече подготвен за смъртта си Висоцки умира в нощта срещу 25. 07.1980г. в квартирата си на "Малая грузинская" улица. Погребан е в гробище "Ваганковско" на една пресечка от Есенин.

За разлика от онова, което проповядва в "Пътища", той не можа да излезе жив от огъня, дните му се прекъснаха преди да е изтекъл срокът им. Но след него наистина остава пътят, остава посоката, остават предначертанията на една голяма и светла личност, целият кратък живот на която излъчва поезия.

"Смъртта е като точка" - пише Марина Влади в една посмъртна бележка цитирайки фраза от Хамлет - "Останалото е мълчание. Но Володя продължава да пее ..."

На един приятел

Благодаря, че посети
последния ми храм.
Сега сред тез гробове, ти
постой до мене сам.

Ти помниш как обичах аз
да пея с пълна гръд.
А тук ни сили имам, нито глас
тук устните мълчат.

Възкръсват спомени безброй
като във сън крилат
в магнетофона дрезгав мой
се влюбва стар и млад.

Аз правех всичко, бях сърцат
мечатех, пях, творих.
Каква жена съм имал, брат!
Приятел какви!

Таганка, кино, роден бряг,
прощавай свят зелен!
Във гроба ми е страшен мрак -
вода тече над мен.

Благодаря че в тоз приют
ти мене посети.
Ний мъртъвци сме всички тук,
а жив си само ти!

Ти всичко, докато си свеж
със зъби дръж сега!
Като умреш, ще разбереш -
животът е шега!

Прости! В ефира със Маяк
ще бъда все на път.
А песните за вас що пях,
те няма да умрат.


П.С. Преводът на стихотворението по-горе не е мой и не зная изобщо кой го е превеждал. Факт е, че беше любимо стихотворение на баща ми и го бях намерила случайно сред нещата които той си беше събирал.

4 коментара:

saylor каза...

превода на последното стихотворение на Вл.Висоцки "Спасибо друг что посетил..." е много добър.

Предлагам ви един мой превод на едно стихотворение на Висоцки
"Семейните работи в древния Рим"

Семейни работи в древния Рим
Вл.Висоцки

Вчера римските патриции
Сбраха се на Капитолия.
Новините да побистрят,
Да си пийнат алкохолец.
Трезви как да разговарят?
Марк, патрицият, не чака-
пи нектар в големи дози
и бая се нанектари.
И под древна ,там, колона
Той отвори си устата:
Ех с почтената матрона
Скоро ще се разведа аз братя.
Сбърка се по тез поети,
шашна се по тез театъри.
Вечно търси тя билети
за гастрольори гладиатори.
Вика аз от безкултурие
вече ставам истеричка.
И злобее като фурия
Поощрена от сестричката.
Само щъкат те и цъкат...
Ох налей ми малка двойна пак.
Във лицето ми хихикат
робите а аз търпя.
Скъсвам с всичките традиции!
С двете как да се преборя?
Ей , изтървам се патриции –
Със плебеи вече поркам.
Къщата и давам в Персия-
да си прибере сестрата,
а с парите на баща ми
аз хетера ще си хвана.
Може те да са безнравствени
ама пък не са се шашнали.
Може всичко да е явно
Но затуй роднини нямат.
Та така ще се лекувам и
От запоя ще изляза аз...
Тръгнаха за в къщи всички,
до един на Марк завиждаха.

Превод от руски език: Емил Петров

Ита каза...

Благодаря за превода :)!

Анонимен каза...

Драга Ита това ,което си публикувала за Висоцки е написано страхотно,но с едно уточнение не е написано от една единасетокласничка,а от критика Любен Георгиев.Смятам че е справедливо или да напишеш истинския автор или просто да махнеш материала.Това че навремето си заблудила учителката ти по литература не бива да те позвежда и да се опитваш да го правиш отново.Пък и за едно 18 годишно момиче е простимо тази малка хитринка ,за една зряла жена не е така.
С най-добри чувства

Ита каза...

Анонимен, сложих всички източници, които използвах тогава. Моя грешка е, че не съм го направила по-рано.

Надявам се това да е достатъчно.

Всичко добро!