Висоцки - Поет с китара

Това е нещо, което писах в 11-ти клас. Бяха ни дали задача да пишем за любимия си чуждестранен поет. Е, аз писах за Висоцки, защото той е един от моите любими поети, докосващи сърцето.

Източници, за написаното:

"Вл. Висоцки - Поет с Китара" - Добромир Тонев, Любомир Левчев, Любен Георгиев, Зафер Галибов
"Висоцки - человек, поет, актер" - д-р филологически науки Ю.А.Андреев и И.Н. Богуславский
"Владимир, или прерванний полет" - Марина Влади
"На Большом каретном" - А.Б. Утевский




Роден е в Москва на 25.01.1938г. Започнал е да пише стихове още като ученик, а да ги изпълнява в съпровод на китара като студент. Като десетокласник е посещавал драматичния кръжок, ръководен от В. Богомилов - актьор от МХАТ. Отначало, след като завършва основното си обарзование, се записва да учи инжинерностроителния институт "Куйбишев". Но го напуска още след първия семестър при сблъсъка си с математиката. Разбира, че мястото му е другаде. Подготвя се добре и постъпва в театралната студия "Вл. И. Немирович-Данченко" при МХАТ - едно от най-реномираните висши учебни заведения за актьори и режисьори. Негови преподаватели там са Павел Масалски иАлександър Комисаров. Завършил театралното си образование през 1960г., той работи три сезона в театър "Пушкин" и в Московския театър на миниатюрата, но без да получи основна роля.

Като се запознава със запланирания репертоар за две-три години, Вл. Висоцки разбира от главния режисьор Борис Равенских, че в театър "Пушкин" не се очертават особени перспективи за него. Напуска, прехвърля се в театъра на миниатюрата, където условията са по-добри, поставят се повече спектакли, работят се представления на студийни начала, на младите се гледа по-благосклонно. Може би Висоцки е щял да се задържи за повече време в тази трупа, ако през 1964г. не се беше случило едно изключително събитие - създава се новаторския театър "Таганка". Висоцки много бързо се превръща в един от най-първите му солисти. Но освен в театъра, той има и много роли в киното. Играе във филмите "Служили двама другари", "Вертикал", "Господар на тайгата", "Кратки срещи", "Война под покривите", "Синовете отиват на бой" и др. В много от тях Висоцки изпълнява свои песни. Пял е в спектакли като "Добрият човек от Сечуан", "Десет дни, които разтърсиха света", "Хамлет" и други. Пял е и и звън сцената - по естради, с повод и без повод, пред огромни множества или приятелски компании. Песенният му репертоар също е извънредно богат. Той включва и лирически миниатюри в бавен темп, наситени с много доброта и поезия и сатирични изблици изискващи резки тонове и военни теми, разработени с овладяна, но пулсираща печал и песни с много динамика и напрежение.

В песните на Володя с почти фолклорна достоверност говори днешният млад човек - дързък и предизвикателен, непукист и волнодумец. Поетът е един от най-нетърпеливите творци на своето време. Неговият нравствен максимализъм го прави непримирим със злото. В песента "Аз не обичам" той е изброил какво мрази: от хладният цинизъм до насилието и безсилието; от ситата увереност до подлия страх. И още: когато някой чете писмата ти надничайки през рамото ти; когато е забравена думата "чест" или е превърната в "прах в очите", когато бият невинни или нахлуват в душата ти; когато плюят в нея. Отделни стихове Висоцки изпълнява в различни варианти, но без да остави съмнение че би защитил правдата, би се застъпил за онеправдания, набедения слаб човек.

Тази му позиция, изразена в много стихове, яростната му непримиримост към всичко угнетително, към всеки сезон, в който не се пеят весели песни, го сблъсква в ежедневни конфликти с мнителните педанти. Но този активен обществен критицизъм допада на масовия зрител и слушател с категоричността си, с величествените морални норми, които изповядва.

Владимир Висоцки винаги е държал песните му да бъдат правилно разбрани. Затова при публични излизания той почти винаги ги е съпровождал с кратък коментар. За "Песента за летеца" например, той казва, че тя се отнася за приятеля на човека от чието име пее. Написал я е към спектакъла "Звезди за лейтенанта". По този начин той предразполагал публиката към песента, улеснявал е нейното възприемане.

Песните на Висоцки са насочени директно към съвестта на съвременника. Често неговият стих пронизва съзнанието, шокира и предизвиква моментно вцепенение; той може да провокира баналното - онова, с което сме си свикнали. Но докато цяла Русия пее неговите песни, някои са се осмелили да отправят обвинения, че Висоцки търси евтина популярност, че спекулира с настроенията на неориентираните, че се е превърнал в кумир на нехранимайковците. Дори и след смъртта му се е появила статийка на "поет", в която Висоцки е представен като съчинител на грамадно количество груби текстове, лирическият му герой бил примитивен, а самият автор не се и опитвал да се възвиси над алкохолците и машинаторите.

Разгледани като поезия, текстовете на Висоцки не са лишени от недостатъци. Като китарист често прави грешки. Като певец с този си дрезгав глас, той не е изобщо идеален. (Майка му разказва, че като дете го изгонили от час по пеене за да не разваля общия хор.) Но Висоцки е артист, изпълнител, който синтезира всичко това и превръща изпълняването на всяка песен в спектакъл.

Песенното творчество на Володя може да се разглежда като една негова роля, заемаща определено място в артистичната му биография редом с театралните му и екранни пресътворения. И като поет и като изпълнител, той се превъплъщава идеално в образите, от чието име пее своите песни. Той може да пее от името на престъпник, хулиган, затворник; и тогава придава на песните си такава автентичност, че лесно може да заблуди слушателите си.

Макар и да са написани в първо лице, песните на Висоцки не се пеят от името на автора или певеца. Има редки случаи, в които той пее от свое име. Това са неговите песни автобиографии, в една от тях "Песента на певеца пред микрофона" е описал как всеки път излиза пред микрофона като на сражение, застава пред него като пред амбразура (бойница) - цял в светлини, достъпен за всички очи. Певецът е винаги пренапрегнат, с цялата си огромна енергия той "хвърля" думите на своите песни.С пълно себеотдаване, без отпускане, без почивка, без да се щади той пее и при случайни поводи, в приятелски компании. На репетиции неговата изпълнителност и работоспособност поразява. Никога не се пази, винаги е готов да повтори нещо десетки пъти. Трудовият му ден започва от първи зори и завършва в късна нощ.

Още през 1978г. Висоцки се почувствал зле и отишъл на преглед. Дали му бележка, че положението му е много сериозно, трябва да се подложи на изследване, сърцето му не е в ред, задължително трябва да си почине. Като се почувствал малко по-добре обаче, той захвърлил медицинските и рецептите в чекмеджето си, без да каже на никого нищо. През декември 1979г. отново получил сърдечна криза. Отишъл пак в поликлиниката, прегледал се, кардиограмата му показала прединфарктно състояние. Препоръчват му двуседмичен отпуск и незабавно да бъде приет на лечение. И този път медицинските бележки отиват в чекмеджето.

Отдалече подготвен за смъртта си Висоцки умира в нощта срещу 25. 07.1980г. в квартирата си на "Малая грузинская" улица. Погребан е в гробище "Ваганковско" на една пресечка от Есенин.

За разлика от онова, което проповядва в "Пътища", той не можа да излезе жив от огъня, дните му се прекъснаха преди да е изтекъл срокът им. Но след него наистина остава пътят, остава посоката, остават предначертанията на една голяма и светла личност, целият кратък живот на която излъчва поезия.

"Смъртта е като точка" - пише Марина Влади в една посмъртна бележка цитирайки фраза от Хамлет - "Останалото е мълчание. Но Володя продължава да пее ..."

На един приятел

Благодаря, че посети
последния ми храм.
Сега сред тез гробове, ти
постой до мене сам.

Ти помниш как обичах аз
да пея с пълна гръд.
А тук ни сили имам, нито глас
тук устните мълчат.

Възкръсват спомени безброй
като във сън крилат
в магнетофона дрезгав мой
се влюбва стар и млад.

Аз правех всичко, бях сърцат
мечатех, пях, творих.
Каква жена съм имал, брат!
Приятел какви!

Таганка, кино, роден бряг,
прощавай свят зелен!
Във гроба ми е страшен мрак -
вода тече над мен.

Благодаря че в тоз приют
ти мене посети.
Ний мъртъвци сме всички тук,
а жив си само ти!

Ти всичко, докато си свеж
със зъби дръж сега!
Като умреш, ще разбереш -
животът е шега!

Прости! В ефира със Маяк
ще бъда все на път.
А песните за вас що пях,
те няма да умрат.


П.С. Преводът на стихотворението по-горе не е мой и не зная изобщо кой го е превеждал. Факт е, че беше любимо стихотворение на баща ми и го бях намерила случайно сред нещата които той си беше събирал.