петък, ноември 02, 2007

Забрави ме,
аз толкова много видях,
преживях!
Не искам да опитвам отново
не искам да търся!
Ако наистина ме искаш,
ти сам ще дойдеш,
защото...

Преплувах океан от надежда,
която нейде изчезна, изпари се.
А после търсих лобовни копнежи
като пяна в брега всичко разби се.

По снежна лавина сърфирах
да търся поне капчица нежност.
А после, след като се сринах,
Изправих се и литнах безметежно.

Докоснах слънцето с ръцете си,
изгорих ги, излекувах ги и приземих се.
Да търся вече отказах се,
Не мога сега, уморих се.

Няма коментари: