Jimi Hendrix - четири години на върха приживе, посмъртно - и до днес e там

В краткото си четири годишно царстване като суперзвезда, Джими Хендрикс разширява изкуството на електрическата рок китара повече от всеки друг. Хендрикс е майстор, който умее да ласкае по всякакъв неочакван свръхзвуков начин своя инструмент. Чести са ураганните му изблици на шум и ярко шоу – можел е и е свирел зад гърба си, със зъби и подпалвал китарата си. Това понякога засенчвало значителния му талант като певец, песнописец и майстор на блуса, Р&Б и рока. Хендрикс подпомогнал въвеждането на психеделията с дебютния си албум Are You Experienced? И влиянието на неговата кратка, но главоломна и блестяща кариера все още се чувства.

Повече от всеки друг музикант, Джими Хендрикс реализирал пълния диапазон на звука, който може да се получи от инструмент с усилвател. Много музикални течения се сливали в неговия стил на свирене. Въпреки това песните и музиката на Хендрикс били оригинални, все едно не били от този свят.

Хендрикс е роден на 27.11.1942г. в Сиатъл (името му е Джеймс Маршал Хендрикс). Получава първата си китара на 16 и година по-късно започва да свири в групата Rocking Kings. След като напуска за да постъпи в армията и отбива военната си служба, в началото и средата на 60-те години той е работил със звезди от ранга на Little Richard, the Isley Brothers & King Curtis като втори китарист. Понякога е записвал с тях, но звездите не са оценили неговия талант и не е бил оставен да се развива като солист. В средата на 60-те Хендрикс прави най-разумното нещо – отделя се и започва да свири с различни музиканти в различни клубове в Ню Йорк и през 1966 е забелязан от бившия басист на Animals – Chas Chandler. Той станал мениджър на Джими и успял да го убеди да се премести в Лондон, където Хендрикс се озовава под силното влияние на психеделичната поп-култура. Около Джими се сформира група с Mitch Mitchell на барабани и Noel Redding на бас, наречена the Jimi Hendrix Experience. Триото печели огромна популярност с удивителна скорост във Великобритания където "Hey Joe," "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary" влизат в Top Ten класацията през първата половина на 1967г. Тези парчета са включени и в дебютния им албум “Are you Experienced?”.

“Are you Experienced?” е невероятен дебют особено за млад музикант, който рядко е пял и очевидно никога не е композирал своя музика преди да се сформира триото. Това, което грабва повечето хора е виртуозността му в свиренето на китара, за която си служи с арсенал от похвати. Хендрикс се оказва първокласен песнописец, както и отличен блус изпълнител и страстен, очарователен певец.

Учудващо Хендрикс записва само три студийни албума през живота си. "Axis: Bold as Love" и двойния албум "Electric Ladyland" са доста по-експериментаторски от "Are you Experienced?". Представленията, които Хендрикс прави на Monterey Pop и Woodstock фестивалите, включващи и измъчването на китарата му в Monterey, стават част от рок & рол легендата. Под въздействието на огромното напрежение, заради непрекъсната работа, внезапната известност и прием на наркотици, в началото на 1969г. триото се разпада.

Последните две години от живота на Хендрикс са доста бурни в музикален, финансов и личен план. Той е заплетен в доста сложни спорове свързани с мениджмънта и звукозаписната компания, които държат заети адвокатите с години. Напуска the Experience през 1969 и сформира нова група the Band of Gypsies с барабанист Buddy Miles и басист Billy Cox.

В началото на 70-те, the Experience се сформира отново, и скоро пак се разпада. По същото време Хендрикс се чувства разкъсан между приятелите си музиканти, очакванията на звукозаписната компания и натиска на мениджмънта. Всеки един от тях има свои собствени идеи за това с какво трябва да се занимава той.

Докато външни фактори наистина са допринесли за затъването на студийната му работа, изглежда че и самият Хендрикс е бил отговорен за застоя си. Той така и не успял да създаде постоянна група от музиканти, не е успял да реши каква музикална посока да следва и да завърши друг албум, въпреки че непрекъснато е свирел. Няколко месеца след началото на 1970г. Mitchell се връща при Хендрикс и замества Miles, а Cox си остава в групата. Това е триото, с което Хендрикс обикаля света през последните си месеци.

Изключително трудно е да се разграничат фактите за живота на Хендрикс от слуховете и спекулациите с него. Всички, които са го познавали добре, или са твърдяли, че го познават добре, са имали различни версии за неговото състояние през 1970. Критиците имат разнообразни идеи – че той е щял да навлезе в джаз музиката, че е щял да се задълбочи в блуса, че просто е щял да продължи това, което вече е правел или че просто самият той бил толкова объркан, че сам не знаел какво точно прави. Същата бъркотия цари и около смъртта му - има хиляди противоречиви версии за последните му дни от най-близките му хора. Той е работел по нов албум временно наречен "First Ray of the New Rising Sun", когато умира в Лондон на 18.09.1079г. от задавяне с .

Хендрикс е записал голямо количество неиздаден материал. Много от него (включва и цели концерти на живо) е издаден посмъртно; някои от концертите са били с отлично качество, но студийните записи са били център на сериозни полемики в продължение на 20 години. В средата на 70-те продуцентът Alan Douglas взима контрол над проектите, презаписва много от записите с допълнително участие на други музиканти. Това очите на много от почитателите на Хендрикс е истинско кощунство. През 1995г Douglas наема бившия барабанист на the Knack за да запише нови партии за компилацията "Voodoo Soup". След дълги изтощителни правни битки, правата върху имуществото на Джими, включително и върху записите му са върнати на неговия баща Al Hendrix през юли 1995.

С помощта на доведената му сестра Janie, Al успява да намери оригиналните записи на Джими, които не са използвани при издаването на предишните компакт дискове и през април 1997г първите три албума на Хендрикс са преиздадени с много по-добро качество. Тези албуми са съпроводени и с издаване на посмъртен албум компилация, който се нарича "First Ray of the New Rising Sun". По-късно през 1997 се издава още една компилация, която включва и нечуван до тогава записи, които Chas Chandler е успял да съхрани от Alan Douglas. По-късно се издава още материал "Radio One" е разширен до двойния диск "BBC Sessions" (излязъл през 1998), а през 1999 се издава пълното шоу от Woodstock както и допълнителни концертни записи от представленията на Band of Gypsies наречени "Live at the Fillmore East" . През 2000г. е издаден албум с 4 диска, които включват и доста редки парчета.

Когато за пръв път чух Джими Хендрикс нямах и 16 години. Влюбих се в музиката, в китарата му, представях си какво е да си там и да го гледаш как свири на живо. Започах да купувам всичко налично по музикалните магазини у нас и да попивам всяка нота. Джими Хендрикс е едно преживяване, което спира дъха ти. Сега почти 15 години след като аз го открих го представям на малкия си син със страхопочитание и когато той ме попита "Защо китарата плаче?" не зная какъв отговор да дам освен, че това да накараш китарата в ръцете ти да плаче така както го прави Джими е нещо много хубаво, защото китарата говори вместо теб.