четвъртък, март 05, 2009

Нямам муз(А)

Нямам муз(А) и не пиша. "Муз" като дума не съществува, зная. Бъзикаме се с приятели на тема "муз" и муза и това коя/кой какво вдъхновява. Аз не съм писала под влияние на "муз" до момента... почти. Изключвам сина ми, той е друга работа. Той е специален "муз", много по-специален от всичко най-специално на света... Като се замисля почти не съм писала за мъж и мъж рядко е бил муз(А) за мен. Изключваме и баща ми, разбира се, за него съм писала и сигурно мога още да напиша... Явно най-големите ми музи от мъжки пол за мен са баща ми и сина ми. Дано това не означава, че съм повредена нещо.

Имах един "муз", когото много обичах. Обличах сънищата си, в които и той участваше с думи. Може би, всъщност, стиховете сами си идваха в момента в който се събудех до него. Можех да му говоря в рими до зори... Обичах го до болка и надали съм изпитвала нещо такова след това... (ако съм изживяла голямата си любов, то той е бил). Но онази любов толкова дива, страстна и изпепеляваща, бе пагубна. И вече я няма, отиде си. Може би е за добро...

Мъжете, поне повечето, които познавам, за "муз" много не ги бива, поне мен не ме вдъхновяват толкова. Да, аз обичам да обичам, да бъда обичана, влюбена, да усещам пеперудите в стомаха, но тогава така се потапям в чувството, че не искам да пиша за него. Думите (както казва Стивън Кинг) "смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери". А това е пагубно. Особено за щастието. Затова сигурно повечето хора пишат когато са тъжни или просто не пишат за щастието си. А и то на щастието какво има да му анализираш толкова, просто си щастлив...

Е, аз не пиша напоследък щото просто нямам "муз". И любимата ми муза - музиката, не ме вдъхновява достатъчно. Може би трябва да поработя по въпроса или просто да си дам почивка - от писане, музи от какъвто и да било пол :)) и да си почина хубаво... от всичко...

4 коментара:

Луци каза...

Хей, Слънчо!

Надявам се вече да си имаш "муз". И да пишеш слънчевите си нещица. Нали си моята музичка...
Иначе си права, думите го правят по-малко, по... двуизмерно. Може би затова е по-лесно да изпишеш/изплачеш мъката, отколкото да изразиш щастието.

Обичам те! Продължавай да вдъхновяваш вселената!

Ита каза...

Муз(А) има само тогава, когато има какво да кажа ;). Знаеш как е. "Муз" има в момента, както си и личи по следващия пост ;).

Щастието е относително понятие, променливо за съжаление. И въпреки че аз съм от ония дето са леко малоумни - почти перманентно щастливи хора, задоволени с това, което животът им предлага, на моменти нямам за какво да пиша и изпадам в творчески застой. Сигурно просто се уморявам.

И аз те обичам! Пиши!

Анонимен каза...

Много ми е интересно дали някой смята че човек когото външно не харесваш можеш да обичаш с душата си до такава степен че той да предизвиква поетичното у теб така че да пишеш стихове които все пак се печатат което означава че не са съвсем лоши. Какво е вдъхновенивто - трябва ли да има т.н. любов или просто самата енергия на другата душа те предразполага да си поетичен...Кажете какво мислите за това..

Ита каза...

Какво значи да не харесваш външно някого? Да няма физическо привличане? Да обичаш някого просто платонично? Т.нар. любов има много измерения. И когато някой може да влезе в главата ти и да те кара да мислиш, да се чувстваш щастлив или просто да твориш, означава, че е достатъчно предизвикателен и достатъчен за Муза :). Независимо дали между теб и него/нея съществува физическо привличане :).