За рождения ми ден

Много си го обичам. И то не само защото си чувствам деня мой, особено когато грее слънце, ами защото имам цели два дни - само мои си - дните, в които празнувам това, че ме има, че дишам, че живея, че съм с хората, с които съм и най-вече, че обичам живота си такъв какъвто е.

Майка ми казва, че ме е родила много лесно - все едно съм изхвърчала като тапа. (Сигурно е вярно щом и Яна, която е истински астролог ми каза веднъж когато ми гледаше картата: "Раждането ти е било супер лесно, много естествен процес за теб самата.") Маман получила контракции сутринта, които малко по-късно спрели и тя даже се ядосала... Привечер се започнало всичко и завършило благополучно в 23:50 на 14-ти март. Пръкнала съм се бая голямо човече (4.350 на 52 см) и доста... маймунчесто. То вярно, че почти всички бебета приличат на маймунки като се родят, ама аз съм била с тъмна кожа, сплескан нос и щръкнала черна коса. Вместо очи - цепки и с огромни бузи.

Тъй като мама я израждала нейната леля (и моя много скъпа баба), която беше акушерка, спонтанно решили предвид часа на раждане да ме запишат на следващия ден. И речено-сторено. Сега празнувам два дни - денят на истинското си раждане и денят на официалното ми раждане (онова по документи) или просто си избирам в кой ден да празнувам.

Тази година за пръв път от много време съм толкова щастлива на рождения си ден. Със сигурност за настроението ми допринася прекрасното слънчево време навън.

Наздраве!