петък, март 27, 2009

Не мога да ти се наситя

Не мога да ти се наситя.
И не искам!
Защото чувствам се жива.
Не че преди...
Не съм обичала,
не съм била истинска,
обичана
или пък просто
себе си.
Била съм всичко -
истинска
обичаща, сияща
и дива.
Но сега...
Не мога да ти се наситя!
На приказките, ласките и онзи поглед,
с който гледал си ме
хиляди пъти и преди.
Не мога да ти се наситя!
Караш ме до сълзи да се смея,
да те искам и да бъда ненаситна.
Да мисля и пак да търся себе си.
За да се преоткрия и да бъда
по-обичана и по-обичаща.
По-усмихната и по-красива,
по-истинска от всякога...

Не мога да ти се наситя!
Със теб съм просто себе си.

2 коментара:

Анонимен каза...

ot cyaloto si surce blagodarya za tezi stihove.tova e i moyata istina,povtaryala sum tezi dumi mnogokratno,tochno taka sum chustvala lubovta si kum edin dostoen chovek za neya.i vse pak ne sujalyavam,che ne sum poetesa,zashtoto vi ima vas i vashata darba...lubovta vinagi moje da se izrazi po mnogo nachini/stiga da sushtestvuva/otnovo blagodarya...

Ита каза...

И аз благодаря за милите думи.