Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,
раждат, мрът, -
въглени, които пламват - въглени, които светят
в моя път -
които гаснат.
Берат се и река ще да нараснат
в гърдите ми на разкаянието сълзи
непрестайни,
разрушително потайни,
и пак ще бъде лед ледът им разтопен:
че аз съм сам, че няма никой окол мен.
И до главата ми с участие склонил глава,
кой на утеха тихите слова
ще мене да промълви тепло, беззаветно?
И сълзи, в обич сълзи, безотчетно
за мене с мене да пролей,
кой ще дойде тук?
Безмълвие - ни звук.
Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.
П. Яворов
Няма коментари:
Публикуване на коментар