четвъртък, февруари 21, 2008

Не ме е страх
от самотата
знам, че утре
ще бъда по-добре.

Зная, че в дългите нощи,
пак ще пропадам.
Светлинките ще блещукат
и какво от това?

Имам живота си,
ще порастна все някога,
но пак детето в себе си
ще нося, ще тая.

В дългите си самотни нощи
в размисли ще пропадам, ще се давя.
А светлините ще си блекущат.
Какво от това?

Душата ми ще бъде най-добрият ми приятел
Имам само този свой живот
И зная, че утре той
ще бъде по-светъл и добър.

Няма коментари: