Страхувам се от бъдещето си неясно,
страхувам се от обещанията празни.
Не искам мечтите само блян да остават
и един ден чужда, с този свят да се прощавам.

Уморена съм, а сили имам, но как да ги изровя
за битките, които тепърва предстоят?
Дали един ден отивайки към гроба
ще зная че ненапразен и истински е бил дъхът?