Веднъж когато бях дете
на брега морски аз момче видях.
Заобичах веднага луничавото му лице
И трапчинките на бузите при смях.

Замък огромен от пясък направих,
богато с мидички го украсих.
Мечтаех си за деня когато
ще стане той мой принц.

Всяка нощ очите му сънувах
и за него се оглеждах всеки ден.
И ден след ден покрай замъка бленувах
Да поиграе той за малко с мен.

За миг поне да бъде крал на моя замък
или рицар, пък макар без броня.
В сърцето ми детско гореше странен пламък,
на пясъчното царство управлявахме трона.

Ден след ден и лятото отмина,
пясъчният замък на времето не издържа.
Момчето отдавна от тук си замина,
А вятъра и пясъка и мечтите разпиля.