Пясъчен спомен

Стихът който написах по темата за пясъка не ми е никак удовлетворяващ. Въпреки всичко след малка редакция, реших да не го трия и в допълнение да споделя един пясъчен спомен, разясненията и размислите към него са в курсив.

Преди години, по време на Лукановата криза, моя милост навърши цееели 13 години и официално навлязох в тийнейджърска възраст. Родена съм през март, а както всички знаем, Баба Марта е с променливо настроение като повечето жени... (Е, други казват, че е такава непредвидима, защото на февруари му е къс, а на април - мек, но това е в рамките на "просташката" шега.) Тази година освен всичко свързано с кризата като това да се редим по километрични опашки за хляб, от който изяждахме половината докато се приберем, да пазаруваме с купони и да няма колбаси и каквито и да било "екстри", беляза спомените ми с пясък и това е най-яркия ми спомен от този ден.

Поканих целия си клас на рожден ден у нас. За щастие, мама е била предвидлива и се запасила с луканки и основни храни точно преди кризата да започне. Та имахме хубави сандвичи, с които да почерпя съучениците си. Празнувах в детската стая с уговорката след това да изчистя. По онова време живеехме в къщички. Общо -3, като детската ни стая си беше в отделна къщичка, в която беше и банята. Мама и татко си спяха в друга къщичка, която беше точно срещу детската, на има-няма 3 метра разстояние. И така... празникът започна - ядене, пиене (безалкохолно, разбира се), приказки, игри и закачки.

Едно време не пиехме алкохол от 13-годишни, което си беше добре. Сега изпадам в потрес като видя как гимназисти пият бира от сутринта. Аз също пропих алкохол в гимназията, но никога не съм пила в училище или около него. Да не говорим да пия от сутринта.

Да си призная честно, не си спомням много добре какво точно правихме на рождения ми ден, но бая излизахме по двора и ядяхме. Аз само тичах напред-назад между детската стая и къщата на родителите ми - да правят сандвичи разбира се. Явно всички са били прегладнели, защото непрекъснато влачех празни чинии, които мама и татко да напълнят със сандвичи. Беше весело, щом всички окъсняха и даже родителите им се обаждаха да ги подканват да си тръгват.

Но ето от къде идва моят пясъчен спомен! Това, което ме изтормози беше, че почти през цялото време имаше пясъчна буря. Червен пясък по улицата, червен пясък по двора и червен пясък вкъщи. Всичко беше в пясък! И понеже ние непрекъснато влизахме и излизахме, напред-назад като шушумиги, като започнах да чистя ми се дорева. Да живеят прахосмукачките! Защото ако трябваше да мета това чудо, което бяхме внесли с обувките си щях да полудея. Пясъкът буквално беше навсякъде и килимът не приличаше на нищо.

Рожденият ми ден приключи с пясъчно подрънкване - в прахосмукачката. Едва изчистих, но пък бях доволна. Пък и след това съм виждала какво ли не (цветен дъжд, например) но не и като онова чудо - навръх рождения ми ден :).

Да си призная - от тогава обичам оня шум, когато прахосмукачката прихване боклука и с приятно подрънкване го засмуче и прибере в търбуха си. И колкото повече намалява това подрънкване, толкова повече се радвам!