На баща ми

Целунах те,
прегърнах те,
Държах те дълго.
На вратата се обърнах,
усмихнах се през сълзи,
а цялата горях.

Сълзите си преглъщах,
за да не виждаш моя страх
а всичко в мен се преобръщаше
Ужасът
сковал бе моя свят.

Болка, без надежда,
че утре пак ще сме навън
отвъд стените, зад които
отчаянието
оковава те и прави те раним.

Обичах те, не исках
да те пусна да си тръгнеш,
от моя свят.
И принудих се с целувка
сбогом да ти кажа.

Последната целувка...

Леденото чело,
изстиналите устни,
затворените ти клепачи,
зад които в очите ти
преди виждах се дете.