Целувката

След като обявих новата тема на Яна и Луци, Луци заяви "Ще чакам този път да видя какво ще напишете вие. Ти все пак си ми муза, първа си ти, аз няма да бързам." Е, не бях първа, Яна ме изпревари с целувката си, ама все пак аз си имам извинение. Толкова много работа имах, че за друго не можех да мисля.

Ето я и моята:

Целувка

Когато
придърпваш ме
към себе си
с ръце.
Прегръщаш ме
и нежно
ме притискаш.
Усещам
в дъха ти
своето сърце
и бавно
устни в твойте впивам.

Сърцето ми
забива лудо
главата ми
замайва се
и все едно потъвам.
Удавям се
във твоята целувка,
във влагата й
се потапям.

С очи затворени
сетивата
се обострят.
Само дишане,
допир,
и вкус
аз усещам.
Устните ти -
меки, нежни
с дъх на пролетна роса
бавно
ме изпиват.

Дрехите сами се свличат,
светът го няма.
Всичко освен нас изчезва.
Сливаме се,
не случайно казват,
че целувката
душите на двама
в едно обединява.

"At what else does that touching of lips aim but at a junction of souls?"
Favorinus of Arles

Малка редакция - ето я Целувката на Луци, прекрасна и нежна и толкова чиста.