Пролетно

Пролетта се блъсна във вратата ми.
Нахлу безсрамно във душата ми.
Разбърка ума ми, хормоните,
разроши косите ми.
(и ме погледна изумено)
Изхвърли дрехите - зимните
И насити цвета на очите ми.
(сложи им повечко зелено)

Навън ме изпрати, "Иди търси!" ми каза
"Какво да търся? Аз нямам нужда от нищо сега."
"Иди търси онази малка светлинка.
За да си усмихната повече,
за да си смела и весела,
красива и вечно забързана без умора."
"Отивам!" отвърнах и зад себе си
вратата затворих.

Излязох с усмивка,
разрошени коси
и повече зелено в очите.
Задъхана, забързана,
да вдъхна мириса
на пролетни цветя.
По прашните улици бродя
И търся онази - мойта светлинка.