неделя, януари 04, 2009

Демон

Пристъпваш към мене във черно.
/Знаеш ли - обичам този цвят./
С усмивка демонична и зловеща -
приканваш ме да дойда в твоя свят.

Ръка протягаш, демон мой ще бъдеш,
за да върша разни неизпитани от мен неща.
Ще искаш от мен да пия от кръвта ти -
да усетя вкуса й,
силата й,
и да вляза
в твоята душа.

И демон мой, красив и мощен,
ще се разгърнеш и разкриеш ти пред мен.
Ще ме обладаваш, ще ми бягаш,
за да ме задържиш във своя плен.

Играта ще ме научиш да играя.
Онази демоничната - играта на любов.
Любов ли е - ще ме разкъсва,
Ще ме раздира, за да ме връща пак при теб.

Демон мой,
за теб ще бъда:
жива,
непокорна
с пламък див
в очите,
и усмивка
тъй пленителна ще ти даря!
Ще те целувам и изпивам,
във всеки миг
различна
аз ще бъда.
Непредсказуема,
обична
и после ще те мразя
за да те прегърна
и да се потопя
във демоничната ни страст.
Демон твой ще бъда
бъди ти мой
във този час.

Посвещение: на Демоните на Луци (още Demonic) и Яна.

5 коментара:

Луци каза...

И аз те обичам!
Не спирай да пишеш!

Луци каза...

Описваш се толкова... стихийна :) А демонът ти е така лош с теб?

Ita каза...

O, никак не е лош даже. :)

Jofy каза...

Strahotno e! Sqka6 sre6tnah go, i po4uwstwah go i az toz demon!! Sqka6 se po4uwstwah po-jiwa ...

Ita каза...

Благодаря ти Джофи! :-*