петък, януари 09, 2009

Единак

Самотен
бродиш във нощта.
Дълга е зимата
и открояват се
пресните
стъпки в снега.

Натъквам се
на теб случайно,
в очите ти
се вглеждам любопитно.
Не ме е страх
и дивият им блясък
ме привлича.

Ръка протягам -
дано не усетя
острите ти зъби
впити в нея.
Наместо това
глава ти скланяш
за да те погаля.

В гъстата ти козина
заравям пръсти
и свеждам чело
към твоето чело.
Смело
прегръщам те.

Дълго стоим
втренчени
един във друг.
Изпитваме се -
кой пръв поглед
ще отмести.
Не се предавам аз,
не се предаваш ти.
Играта -
вечно ли ще продължи?

Отказвам се,
студено е.
И въпреки,
че можеш да ме стоплиш
тръгвам.
След мене тръгваш ти.
В снега сега
остават нашите следи.
Не сме самотни
ни аз, ни - ти.

От съучастниците: Алфа вълк и Like the Wolves

3 коментара:

Луци каза...

Приказка! Почти усещам снежинките...

Ita каза...

А аз чух песента :).

Анонимен каза...

студено е, а термонетъра показва 20,
стедено е, а топъл е деня,
стуено е, но къде да потърся топлота