"Самотната" майка или по-скоро: Проклятието да бъдеш такава в хорските очи

"Самотна майка = майка отглеждаща сама детето си"

Това определение е грубо и меко казано нелепо. "Самотната" майка всъщност никак не е самотна. Да, тя отглежда детето си сама, но това никак не я прави самотна. Да, тя носи огромна отговорност за детето си, защото при болест, финансови проблеми и пр. няма кой да я подкрепи освен приятел или роднина, но това пак не я прави самотна. Да, тя е една по-различна майка, но тя никак не е самотна.

Да си самотна майка не е чак толкова трудно, но е предизвикателство. Сама носиш най-голямата възможна отговорност - тази за живота на най-скъпото и безценно същество за теб - човекът, на когото си дала живот. Не дай боже нещо да се случи, винаги "таткото" може да те обвини за него. Умишлено слагам таткото в кавички. Бащите на децата на самотните майки в повечето случаи евентуално плащат някаква издръжка (която много често е мизерна) и да се виждат с детето 2 пъти месечно. Понякога изобщо не се сещат за него и май повечето самотни майки страдат от това, защото искат децата им да познават бащите си независимо дали са добри или лоши (тук трябва да кажа под секрет, че аз малко им завиждам, защото влиянието на таткото на моето детенце никак не е благотворно и съм на мнение, че е по-добре да няма никакъв татко отколкото да има лош такъв).

Та да се върнем на самотността и на проклятието...

За мен да си самотна майка е благословия и борбата с всичко определено си заслужава. Е, ще видя резултатът някой ден. Надявам се тогава да не си кажа "За какво беше, не си струваше!" и вярвам че няма да бъде така. Искам да науча детето си на това какво е любов, искам да се научи да обича и да цени това, което има. Да знае, че хората не са даденост, че трябва всеки ден да правиш мъничък жест, дори само небрежно да погалиш, да прошепнеш "Обичам те", за да накараш човекът с когото си и споделяш живота си по какъвто и да било начин, да се чувства щастлив. Това е моята простичка цел...

Та да се върна на самотата. Самотните майки са самотни единствено ако допуснат самотата в сърцето си. Те имат избор, всеки винаги има избор, но веднъж завладяла те самотата трудно те напуска. Лошото е, че обикновено самотните майки дълго време са се чувствали самотни във връзката си с татковците, а това убива, повярвайте ми - това наистина може да убие човек. Не случайно съществува приказката "По-добре сам отколкото зле придружен". Отидат ли си обичта, диалогът и уважението във връзката, мили хора, независимо какви сте мъже или жени, не продължавайте да се борите за връзката си - това е кауза пердута! Намерите ли си любовник/ца и загубите ли акъла си, все пак се постарайте това да не става достояние на вашата половинка. Изневерявайте разумно и хитро, ако изобщо имате намерение да го правите. Не наранявайте хората, които ви обичат, защото ще ги изгубите безвъзвратно един ден! Независимо колко широко-скроени са някои, всички обичаме да притежаваме или по-скоро всички обичаме да се чувстваме единствени и неповторими по някакъв свой, наш си начин. И когато някой изгуби своята уникалност в живота ви, започва да се чувства са-мо-тен!

Та да кажа пак - за самотните майки. Не ни обиждайте така! Ние имаме децата си - онези които, ако решат да ни зарежат някой ден, вече ще са достатъчно разумни и големи за да ни изтърсят директно в очите "Провали се!". До тогава обаче ние никак не сме самотни. Всяка от нас има на кого да разчита малко или много в труден момент. Всяка от нас винаги ще има сили да избърше някоя сълза, да даде лекарството на детето си и да го прегърне и да каже "Спокойно мило дете, всичко ще е наред!" независимо каква буца й е заседнала на гърлото. И ние никога, никога не сме самотни! Освен ако сами не го допуснем.

Сега да ви кажа защо съм написала там горе в заглавието думичката "проклятие". Причината е една - повечето хора се страхуват от жени отглеждащи сами децата си. Майките пазят скъпоценните си синове от разведени жени. Сигурно си мислят, че са опасни за крехките синчета и могат да ги зарежат или наранят ей така като нищо. (Не ме мразете, не го пиша за да се намирам на приказка, и аз имам син все пак. Просто споделям наблюдения.) А вие, скъпи дами, не си мислете, че ние разведените жени целим единствено да оплетем възлюбения ви съпруг в мрежите си, да го направим свой любовник и после наш съпруг. Повечето от нас са минали по пътя на зарязаната и никак не им е до това да крадат чужди мъже или да развалят бракове за спорта!

Мъжете, ах... мъжете (не всички, но са болшинство онези, за които ще поразмишлявам). Не зная защо, но когато срещу един мъж се изправи жена, която се оправя с живота си сама и на всичкото отгоре има дете... О, да! Тя е силна, конкуренция, мъжкото момиче, което с решителните си действия подтиска! Тя е онази, която може да те смели и направи на нищо, ако я засегнеш! Може да бъде кучка, жената вамп, може да бъде всичко! Никога не изпитва слабост, непоклатима скала, която нито вятърът нито морска буря могат да засегнат. Сила, която плаши, сила, която те кара да се чувстваш по-малко мъж... И защо? Защо е така да попитам аз?! Не е ли това онази жена, която вчера е дала живот, която е била крехка и уязвима? Просто животът й е такъв, че не й позволява да се глези, да бъде лигла, независимо от това колко й се иска... Тя не е проклятие, тя е онази, която може да покаже и научи хората около нея да бъдат истински и да живеят всеки ден все едно им е последен. Тя е онази, която дори и да заспи веднага щом сложи глава на възглавницата, дори да е болна, уморена и да има проблеми... утре ще се усмихне и ще започне отначало, защото има цел за която да се бори и живее! И вярвайте ми, тя никак не е самотна и никак не е опасна. Няма за цел да развежда женените, иска просто да бъде обичана. Да бъде ухажвана и мъъъничко глезена понякога. Да има кой да я прегърне, да й обещае, че всичко ще бъде наред, че детето ще е здраво, че парите ще стигнат, че утре, когато се събуди няма да бъде сама в леглото. Оставете я да бъде просто Жена, защото тя е точно това.