вторник, октомври 09, 2007

И една усмивка

Нощта не трае никога безкрай
А има - щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб -
един прозорец.
Един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.

Пол Елюар

Стихотворение, което винаги ми дава сили в трудни моменти.

Няма коментари: