понеделник, октомври 22, 2007

За наградите в живота ни

Във всяка жена (е, почти всяка - да не генерализираме все пак) спи един маниак на тема пазаруване. (Знам, знам трябваше да напиша шопинг маниак, ама тези чуждици вече ми идват в повече.) То не били дрехи, обувки, цветя, чудесии, нови и модерни измислици уж улесняващи живота и тъй нататък.

Аз самата умирам от удоволствие да пазарувам храни - човек ако ме види в някой хипермаркет ще реши, че се запасявам или че изхранвам цяла рота. Всъщност май наистина имам навика да се позапасявам. Обичам да купувам разни неща за дома си, предимно такива, които ми радват окото. Обичам - не, аз обожавам да си купувам книги и саксийни цветя. Друг е въпросът, че вече нямам място нито за цветя, нито за книги. Последно реших да наредя част от книгите си в стаята на детето и там по зловещо стечение на обстоятелствата замина цялата ми колекция от романи на Стивън Кинг. Шантаво, нали?! Е, скоро ще ги махна от там. Ще купувам мебели и специално ще си купя етажерка, на която да си наредя бездомните книги (това са онези книжки, които са без постоянно местоположение у дома).

Та като всяка жена аз обичам да пазарувам разни неща, но... най-вече обичам да си пазарувам неща за мен, които да са "подарък" по случай специална победа. Победата може да е просто това, че съм се държала супер адекватно в кофти ситуация, победа, че не съм позволила на някого да ме разклати, победа в някой спор и пр. За правенето на такива специални подаръци ме светна моята Приятелка-Шеф, когато след последната си раздяла й споделих че възнамерявам хубаво да си напазарувам разни неща, за да се наградя за достойното си поведение и за това, че не ме боли. Тя естествено ме поощри и двете решихме, че след всяка победа (независимо в каква сфера от живота си и дали е малка или голяма), ще си купуваме награди.

Да си призная честно - аз хич не обичам да пазарувам дрехи. Ужасно много се изнервям да пробвам. Това събличане и обличане безумно ме изморява. Последният път, когато реших да се самонаградя и да си купя дънки (не е нещо кой знае какво), попаднах на магазин, в който моделът който ми дадоха едва ми прикриваше цепката на четирибуквието. И какво сега - не стига, че едва влязох в това чудо на модата ами и като седна в офиса ще ми излязат прелестите навън! Добре че си имам магазинче близо до дома, в което продават хубави модели и жената ми е симпатична. Та от там успях да си взема дънки каквито ми харесват - леко клош, с нормална талия - точно като за мен. И следващата награда беше прекрасен оранжев комплект спално бельо. Не какъв да е, не просто оранжев, а оранжев на бели маргарити. Да ми пасва на настроението, да ми носи радост докато го гледам преди да заспя и да внася малко слънчев цвят в студените зимни дни и нощи.

Следващите награди бяха най-вече за душата. Малко музика и книги. Явно добре се справям напоследък, щом съм заслужила толкова много неща. Важното е, че ми е кеф, вдига ми самочувствието и се чувствам добре.

Та мили момичета, носете си новите дрехи, четете новите си книги и се наслаждавайте на победите си. Колкото повече победи имаме, толкова повече подаръци ще получаваме, нали?! Е, да не ставаме алчни - чат-пат може и някое поражение да има. Важното е после да продължим напред с гордо вдигнати глави, с новите си дрехи и новите си придобивки към нови предизвикателства.

2 коментара:

Yana каза...

Забелязвам и аз, че когато си правя подаръци (и се награждавам) живота ми е по-богат и по-хубав. Като реша да чакам някой да ме награди или да ми подари нещо... ами трябва да чакам рождения си ден. А един ден в годината не е достатъчен. Щом борбите ни са ежедневни, нека подаръците и похвалите са поне ежеседмични.Нали целта е да водим балансиран живот?
Продължаваме, нали?

Ита каза...

И още как! ;)