Митът за женския колектив и най-вече за Жената-Шеф

Казват, че да работиш в женски колектив било ужасно. Защо ли? Защото клюките били в повече, имало подмолни номерца, завист, стремеж към печалба на мъжко внимание... Глупости! Клюкари има и сред двата пола. Попадала съм на мъже клюкари, които сякаш ще се пръснат, ако не научат всички възможни клюкини и после не ги разнесат (уж под секрет и на ушенце) из цялата фирма. Попадала съм и на такива, които следвайки твърдо патриархалните възгледи на обществото, се смятат за много по-кадърни от която и да било жена, дори и хал хабер да нямат от онова, което тя върши. Единствено за мъжко внимание не са се конкурирали... Е, естествено, ако не са гей :).

Мисълта ми е, че не бива да делим хората по полова принадлежност, а просто по това дали ни допадат или не. Защото светът е шарен и хората са различни и всъщност в един мъжки колектив би могло да има също толкова интриги и номерца (а дори и в повече) отколкото в един женски, в зависимост от това какви хора са се събрали на едно място, какви са възгледите им и накъде са се запътили...

И да си кажа все пак - работя предимно с мъже. Не, не работя мъжка професия. Болшинството от колегите ми са мъже по стечение на обстоятелствата. И си имам шеф, но този шеф не е мъж.

Да, аз имам Жена шеф. И нарочно пиша думичката Жена с главно "Ж". Не защото зная, че ми стои зад гърба или за да й се подмажа, а защото е истинска Жена с главно "Ж" и напълно си заслужава тази главна буква. Жена, която в кокошарника ни наречен офис, не се оплаква, назовава нещата с истинските им имена и отстоява позицията си. И не - тя не е клюкарка, нито твърде суетна, нито критична без основание, нито завистлива... Май трябва да пиша за Шефа-Жена-Човек с ужасно много главни букви. Ха! Забравих да добавя и едно Приятел.

Обичам думата приятелство на английски. Не ви ли звучи прекрасно "friendship"? Защо ли я обичам ли? Много просто - тя е съставна от две думи - приятелсто (friend) и кораб (ship). Думата е силна, защото за мен означава, че когато плъховете напускат кораба, приятелят е онзи, който ще ти подаде ръка, ще сподели всичко с теб и ще ти помогне да изплуваш или избегнеш потопа. Та затова според мен, си е чист късмет, че освен всичко останало с голяма буква, не на последно място мога да добавя и думата Приятел за моята Шеф-Жена-Човек. И мисля, че тя е предимно приятел и то добър. Средностатистически погледнато с нея прекарвам повече време отколкото с всеки друг и нито веднъж не съм се подразнила или ядосала. Защо е така не знам. Аз по няколко пъти на ден мога да се скарам с някой от семейството си за смешни дреболии, но с нея няма за какво. Може би до известна степен си приличаме - и по характер и по съдба, знам ли. Имаме общо и в същото време сме безкрайно различни. Но тя е толерантен шеф. Цени хората, които има и за нас например казва "Моите writer-ки". Поощрява, подтиква към развитие и ни подкрепя да вървим в онази посока, която сме избрали по пътя към собственото си щастие. Когато отправя критика, тя не е от онази, от която ще те заболи или по-скоро - прави го така, че да не те жегне по какъвто и да било начин, а да те накара да се замислиш. Изборът си е изцяло твой - няма да ти бъде забит нож в гърба.

Май съм страхотна щастливка! Имам си Шеф-Жена-Човек-Приятел, в който вярвам! Днес й казах: "Искам да остана тук и е вървя нагоре, но само ако ти си над мен!". И си давам сметка че тя просто ми дава нужните спокойствие, сигурност и вяра, че хората могат да бъдат истински. Всъщност имам да уча още много и искам да го науча от нея, защото никак не е лесно да бъдеш и майка и жена и шеф и приятел и в същото време да съумееш да запазиш усета и вкуса към хубавото не само в живота, а и в онова с което си вадиш хляба.

Щастливка съм, да - попаднах на точното място, в точното време и на точния Шеф-Жена-Човек-Приятел.