А казват времето лекува
и заличава всички рани.
Истина ли е това?
Не вярвам!
Дали просто не трупаш тъга?
От загуби,
сълзи неизплакани,
предателства,
стрес,
и всичко онова,
което те е наранило?
Да, аз се усмихвам
Напред вървя с вдигната глава.
Живея пълноценно
своят живот - тук и сега.
Но имам сълзи, скрити
И понякога,
макар и да не ми се иска –
плача нощем, когато всички спят.
А утрото ми започва със старият ритъм
Усмихвам се отново и на глас се смея,
макар че сълзите непролети ми тежат.