За онзи миг - детството

Преди два дни синът ми , който беше (и все още е) болен, и съответно доста кисел цял ден, се размрънка за това как не искал да порасне. Искал винаги да е дете, да бъде малък. Обясни ми междувременно как аз съм по-малка от него, но че съм му майка и натърти на нежеланието си да расте и да става голям. Баба му, която присъства на тази сцена, ме погледна, засмя се и каза "Няма на кого да прилича - същият като теб!". Замислих се...

Всъщност наистина за разлика от повечето си връстници аз категорично отказвах да порасна. Не желаех да влизам в света на големите, който ми се струваше скучен, без капка въображение, монотонен и сив и... направо ужасен. Да, безспорно - бяха ми интересни, обичах да ги наблюдавам, да стоя до късно с родителите ми и гостите им. Обичах да ги слушам как се смеят и се забавляват, макар и не винаги да разбирах шегите им. Но някак повече си харесвах моя си свят - онзи, в който играта на стражари и апаши си беше истинско приключение, в който с децата от улицата си построихме сал, за да пътуваме и мечтаехме за далечни пътешествия по Перловската река (къде ни е бил акъла тогава и къде ли сме си мислели, че ще стигнем баш по канала?!), и къщите, които нескопосано си правехме, ни се струваха истинско убежище - нашите бърлоги. И за какво ми трябваше да пораствам, когато имах толкова забавления?! Малко бяха нещата, които тревожеха детското ми съзнание - да си науча уроците, да измета двора и да нахраня кучето. Това ми бяха задълженията, които всъщност ми беше приятно да изпълнявам.

За никъде не бързах едно време, мечтаех си за вълшебното люкарство на Пипи "смалидон", което като изпиеш и кажеш "Мило хапче, нека никога да не поресна!", ще си останеш дете за цял живот. Уви - не става и все още такова хапче няма. Иначе светът сигурно би се изпълнил с деца.

Та все пак - радвам се, че и малкият човек не иска да порасне. В крайна сметка сега може да бъде всичко което пожелае - на това го уча - сега е времето да бъде какъвто си поиска. Ролите, разбира се, се менят всеки миг и у дома си мога да имам Спайдърмен, костенурка нинджа, Батман, Шрек, Франклин, Котаракът в чизми и какво ли още не в продължение на час. Но това пък му е чара на детството - необозрими хоризонти, приключения безброй, и една мечта за малко хапче, което ще направи магията възможна - магията да останеш дете дори когато вече си в онзи скучен и сив свят на възрастните.