Сънливо

Забравих
да те викна при мен,
във леглото.
Да те сложа да спиш.
Заспах и успах се,
а толкова исках.
Извинявай!
Аз исках
да спя при теб,
да се сгуша
и да почувствам
сърцето ти.
Аз рицар съм,
а ти си принцеса.
И когато него го няма,
аз ще те пазя.
Защото си красива,
защото ти си Мама.

Не мога да ти се наситя

Не мога да ти се наситя.
И не искам!
Защото чувствам се жива.
Не че преди...
Не съм обичала,
не съм била истинска,
обичана
или пък просто
себе си.
Била съм всичко -
истинска
обичаща, сияща
и дива.
Но сега...
Не мога да ти се наситя!
На приказките, ласките и онзи поглед,
с който гледал си ме
хиляди пъти и преди.
Не мога да ти се наситя!
Караш ме до сълзи да се смея,
да те искам и да бъда ненаситна.
Да мисля и пак да търся себе си.
За да се преоткрия и да бъда
по-обичана и по-обичаща.
По-усмихната и по-красива,
по-истинска от всякога...

Не мога да ти се наситя!
Със теб съм просто себе си.

Лично... с продължение

Две тела във нощта се преплитат
устните влажен отговор търсят.
Тайни никому незнайни разкривам
от миналото и самотата се отърсвам.

Потапям се в мирис, допир и стон
с очи във тъмата те търся.
За какво са ми очите щом
ти света ми разтърсваш?!

Танцувам за теб, над теб се извивам
И после тихо сгушвам се в теб.
Своят свят на теб аз разкривам
изчезва външният, става по-блед.

Без думи изричам онова което изпитвам
Ненужни са те в този момент.
Защото сърцето ми с все сила забива,
когато те усещам, когато съм с теб.

За рождения ми ден

Много си го обичам. И то не само защото си чувствам деня мой, особено когато грее слънце, ами защото имам цели два дни - само мои си - дните, в които празнувам това, че ме има, че дишам, че живея, че съм с хората, с които съм и най-вече, че обичам живота си такъв какъвто е.

Майка ми казва, че ме е родила много лесно - все едно съм изхвърчала като тапа. (Сигурно е вярно щом и Яна, която е истински астролог ми каза веднъж когато ми гледаше картата: "Раждането ти е било супер лесно, много естествен процес за теб самата.") Маман получила контракции сутринта, които малко по-късно спрели и тя даже се ядосала... Привечер се започнало всичко и завършило благополучно в 23:50 на 14-ти март. Пръкнала съм се бая голямо човече (4.350 на 52 см) и доста... маймунчесто. То вярно, че почти всички бебета приличат на маймунки като се родят, ама аз съм била с тъмна кожа, сплескан нос и щръкнала черна коса. Вместо очи - цепки и с огромни бузи.

Тъй като мама я израждала нейната леля (и моя много скъпа баба), която беше акушерка, спонтанно решили предвид часа на раждане да ме запишат на следващия ден. И речено-сторено. Сега празнувам два дни - денят на истинското си раждане и денят на официалното ми раждане (онова по документи) или просто си избирам в кой ден да празнувам.

Тази година за пръв път от много време съм толкова щастлива на рождения си ден. Със сигурност за настроението ми допринася прекрасното слънчево време навън.

Наздраве!

Red Hot Chili Peppers - Don't forget me

С едно страхотно интро :).



I'm an ocean in your bedroom
Make you feel warm
Make you want to re-assume
Now we know it all for sure

I'm a dance hall dirty breakbeat
Make the snow fall
Up from underneath your feet
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

I'm a meth lab first rehab
Take it all off
And step inside the running cab
There's a love that knows the way

I'm the rainbow in your jail cell
All the memories of
Everything you've ever smelled
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

Sideways falling
More will be revealed my friend
Don't forget me
I can't hide it
Come again make me excited

I'm an inbred and a pothead
Two legs that you spread
Inside the tool shed
there's the love that knows the way

I could show you
To the free field
Overcome and more
Will always be revealed
Not alone, I'll be there
Tell me when you want to go

Sideways falling
More will be revealed my friend
Don't forget me
I can't hide it
Come again get me excited

I'm the bloodstain
On your shirt sleeve
Coming down and more are coming to believe
Now we know it all for sure

Make the hair stand
Up on your arm
Teach you how to dance
Inside the funny farm
Not alone, Ill be there
Tell me when you want to go

Лично

Искам да заспивам до теб
за да се събуждам с усмивка.
Искам да бъда за теб
всичко хубаво,
което до сега не си имал.

Искам да изпивам сълзите ти
за да мога да чувам смеха ти.
Да се поглеждам с очите ти
и да бъда греха ти.

Искам с ръцете и устните си
да те изследвам непрестанно.
С твоят дъх да дишам
докато остана бездиханна.

Искам ароматът ти
все така да ме обгръща
и да ме топли.
А целувките ти нежни
винаги да ми напомнят...

Искам винаги
да мисля за това,
че с теб двама сме
сега.

Нямам муз(А)

Нямам муз(А) и не пиша. "Муз" като дума не съществува, зная. Бъзикаме се с приятели на тема "муз" и муза и това коя/кой какво вдъхновява. Аз не съм писала под влияние на "муз" до момента... почти. Изключвам сина ми, той е друга работа. Той е специален "муз", много по-специален от всичко най-специално на света... Като се замисля почти не съм писала за мъж и мъж рядко е бил муз(А) за мен. Изключваме и баща ми, разбира се, за него съм писала и сигурно мога още да напиша... Явно най-големите ми музи от мъжки пол за мен са баща ми и сина ми. Дано това не означава, че съм повредена нещо.

Имах един "муз", когото много обичах. Обличах сънищата си, в които и той участваше с думи. Може би, всъщност, стиховете сами си идваха в момента в който се събудех до него. Можех да му говоря в рими до зори... Обичах го до болка и надали съм изпитвала нещо такова след това... (ако съм изживяла голямата си любов, то той е бил). Но онази любов толкова дива, страстна и изпепеляваща, бе пагубна. И вече я няма, отиде си. Може би е за добро...

Мъжете, поне повечето, които познавам, за "муз" много не ги бива, поне мен не ме вдъхновяват толкова. Да, аз обичам да обичам, да бъда обичана, влюбена, да усещам пеперудите в стомаха, но тогава така се потапям в чувството, че не искам да пиша за него. Думите (както казва Стивън Кинг) "смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери". А това е пагубно. Особено за щастието. Затова сигурно повечето хора пишат когато са тъжни или просто не пишат за щастието си. А и то на щастието какво има да му анализираш толкова, просто си щастлив...

Е, аз не пиша напоследък щото просто нямам "муз". И любимата ми муза - музиката, не ме вдъхновява достатъчно. Може би трябва да поработя по въпроса или просто да си дам почивка - от писане, музи от какъвто и да било пол :)) и да си почина хубаво... от всичко...