Дъжд

Едно такова мрачно е навън,
в главата ми музика звучи.
Под дъжда бодро крача,
вятърът Мери вика в ушите ми.

Имам цялото щастие в ръцете си,
а може би го нося в сърцето си.
Или зад ъгъла някъде ме чака.
Вятърът "Мери" тихо шепти.

И пренасям се над облаци където
слънцето ярко блести.
Бодро крача и в мен детето
"Цопни в тази локва!" крещи.

И Джими в ушите ми пее,
за вятъра и болките далеч някъде отнесени.
Дори да е мрачно, пак ще се смея.
Блусът го нося както и щастието - в ръцете ми.