сряда, януари 23, 2008

La Marioneta

Доста хора смятат, че това е прощалното писмо на Габо (Габриел Гарсия Маркес), но не е така. Авторът се казва Johnny Welch - мексикански вентрилок. За пореден път интернет и журналистите приписват нечия творба на друг човек.

La Marioneta


If for an instant God were to forget I am a rag doll and gifted me with a piece of life, probably I wouldn't say all that I would think, but rather I would think of all that I say. I would value things, not for their worth but for what they mean. I would sleep little, dream more, understanding that for each minute we close our eyes we lose sixty seconds of light.

I would walk when others hold back. I would wake whеn others sleep.

I would listen when others talk, and how I would enjoy a good chocolate ice cream! If God would give me a piece of life, I would dress simply, throw myself face first into the sun, bearing not only my body but also my soul. My God, if I had a heart, I would write my hate on ice, and wait for the sun to show...Over the stars I would paint with a Van Gogh dream a Benedetti poem, and a Serrat song would be the serenade I'd offer to the moon. With my tears I would water roses, to feel the pain of their thorns, and the kiss of their petals...

My God, if I had a piece of life...I wouldn't let a single day pass without telling the people I love that I love them. I would convince each man and each woman that they are my favorites, and I would live in love with love! I would show men how very wrong they are to think they cease to be in love when they grow old, not knowing that they grow old when they cease to be in love! To a child I shall give wings, but I shall let him learn to fly on his own. I would teach the old that death does not come with old age, but with forgetting. So much have I learned from you, oh men...

I have learned that everyone wants to live on the peak of the mountain, without knowing that real happiness is in how it is scaled. I have learned that when a newborn child squeezes for the first time with his tiny fist his father's finger, he has him trapped forever...I have learned that a man has a right to look down on another only when he has to help the other get to his feet. From you I have learned so many things, but in truth they won't be of much use, for when I keep them within this suitcase, unhappily shall I be dying.

Марионетката

Ако поне за миг Господ забравеше че съм просто една парцалена кукла и ми дареше частица живот, може би нямаше да казвам това, което мисля, по-скоро щях да мисля преди да кажа нещо. Щях да ценя нещата не заради тяхната стойност, а заради тяхното значение. Щях да спя по-малко, да мечтая повече, защото с всяка минута, в която държим очите си затворени губим 60 секунди светлина.


Щях да вървя напред, когато другите се спират. Щях да се събуждам когато другите спят.

Щях да слушам какво говорят другите, и как щях да се наслаждавам на хубав шоколадов сладолед! Ако Господ ми дадеше само искрица живот, щях да се обличам семпло, да показвам лицето си на слънцето, а после да му поднасям не само тялото, но и душата си. Господи мой, ако имах сърце, щях да изпиша омразата която изпитвам на леда и след това да чакам слънцето да се покаже... Отвъд звездите щях да нарисувам с фантазията на Ван Гог поема на Бенедит и песен на Шират би била моята серенада към луната. Със сълзите си щях да поливам розите, за да почувствам болката от тръните им и целувката на техните нежни цветове...

Боже мой, ако имах късче живот... Не бих пропилял и един ден без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам. Щях да убедя всеки мъж и всяка жена, че са мои любими и щях да живея влюбен в любовта. Щях да покажа на хората колко грешат като мислят че спират да обичат с втзрастта, защото не знаят че всъщност остаряват когато спрат да обичат! На детето щях да дам криле, но щях да му позволя да се научи да лети със свои собствени. Щях да кажа на старците че смъртта не идва със старостта, а със забравата. Толкова много научих от вас, хората...

Научих, че всеки иска да живее на върха на планината без да знае, че истинското щастие се крие в самото изкачване. Научих, че когато новороденото за пръв път стисне с малкото си юмруче пръста на баща си, то го запленява завинаги... Научих, че човекът има право да гледа отвисоко някого, единствено когато трябва да му помогне да се изправи. От вас научих толкова много неща, които всъщност няма да имат голямо значение ако ги държа за себе си, в куфара в който ще ме затворите. Тогава бих умрял в нещастие.

2 коментара:

AURORA каза...

Колко хубаво,че си сътворила този блог!!! Поемата е хубава,но е ужасно,че някой я е залепил за Маркес...Както се разпространи като негова,сега така трябва повече хора да пускат блогове,в които се казва,че не е на Маркес!!!

Ита каза...

Благодаря :).