Мразя аз изхода фатален
Животът никога не ще ме победи.
Мразя всеки ден годишен
В който не пея или ме боли.
Студеният цинизъм мразя и дори
Не вярвам аз във възторжеността.
Някой чужд да чете писмата ми
Поглеждайки през рамото ми - мразя и това!
Мразя наполовина свършени неща
Или когато моя разговор прекъсват.
Мразя да ми се целят във гърба
Мразя и в лицето ми, когато дръзват!
Когато виждам сломени крила
Не ми е жал, но не просто ей така
Мразя аз насилието и слабостта
Жал ми е само за разпнатия Христа...
Мразя аз, когато се боя
Когато гледам как невинни бият
Когато нахлуват в моята душа
И в нея плюят с храчки гнили.
Мразя аз манежи и арени
На тях милион залагам за рубличка една
И нека има занапред промени
Но аз не ще обикна никога това.
Вл. Висоцки
Няма коментари:
Публикуване на коментар