Сам

Като другите не бях от детсвото си още

Не виждах с техните очи;

Не можех и да извлека

Страст от извора обикновен.

От същото начало тъга не можех аз да взема

Сърцето си не можех да разбудя

с другите като тях и с тях да се зарадва

И всичко което обичах, обичах аз сам.

Тогава – в детството ми,

на най-бурния живот в зората

Се обрисува

От дълбините на злото и доброто

Тайнството, което все още ме държи:

От извора или от пороя,

От червената скала на планината

От слънцето, което около мене се върти

В багри на есен златна

От светкавицата във небето,

Която прелетявайки ме подминава

От гръмотевиците и бурята

И облакът който заема форма

(а останалото небе е синьо)

На демон пред очите ми.

Едгар Алън По