четвъртък, януари 31, 2008
вторник, януари 29, 2008
петък, януари 25, 2008
Сам
Като другите не бях от детсвото си още
Не виждах с техните очи;
Не можех и да извлека
Страст от извора обикновен.
От същото начало тъга не можех аз да взема
Сърцето си не можех да разбудя
с другите като тях и с тях да се зарадва
И всичко което обичах, обичах аз сам.
Тогава – в детството ми,
на най-бурния живот в зората
Се обрисува
От дълбините на злото и доброто
Тайнството, което все още ме държи:
От извора или от пороя,
От червената скала на планината
От слънцето, което около мене се върти
В багри на есен златна
От светкавицата във небето,
Която прелетявайки ме подминава
От гръмотевиците и бурята
И облакът който заема форма
(а останалото небе е синьо)
На демон пред очите ми.
сряда, януари 23, 2008
La Marioneta
Доста хора смятат, че това е прощалното писмо на Габо (Габриел Гарсия Маркес), но не е така. Авторът се казва Johnny Welch - мексикански вентрилок. За пореден път интернет и журналистите приписват нечия творба на друг човек.
La Marioneta
If for an instant God were to forget I am a rag doll and gifted me with a piece of life, probably I wouldn't say all that I would think, but rather I would think of all that I say. I would value things, not for their worth but for what they mean. I would sleep little, dream more, understanding that for each minute we close our eyes we lose sixty seconds of light.
I would walk when others hold back. I would wake whеn others sleep.
I would listen when others talk, and how I would enjoy a good chocolate ice cream! If God would give me a piece of life, I would dress simply, throw myself face first into the sun, bearing not only my body but also my soul. My God, if I had a heart, I would write my hate on ice, and wait for the sun to show...Over the stars I would paint with a Van Gogh dream a Benedetti poem, and a Serrat song would be the serenade I'd offer to the moon. With my tears I would water roses, to feel the pain of their thorns, and the kiss of their petals...
My God, if I had a piece of life...I wouldn't let a single day pass without telling the people I love that I love them. I would convince each man and each woman that they are my favorites, and I would live in love with love! I would show men how very wrong they are to think they cease to be in love when they grow old, not knowing that they grow old when they cease to be in love! To a child I shall give wings, but I shall let him learn to fly on his own. I would teach the old that death does not come with old age, but with forgetting. So much have I learned from you, oh men...
I have learned that everyone wants to live on the peak of the mountain, without knowing that real happiness is in how it is scaled. I have learned that when a newborn child squeezes for the first time with his tiny fist his father's finger, he has him trapped forever...I have learned that a man has a right to look down on another only when he has to help the other get to his feet. From you I have learned so many things, but in truth they won't be of much use, for when I keep them within this suitcase, unhappily shall I be dying.
Марионетката
Ако поне за миг Господ забравеше че съм просто една парцалена кукла и ми дареше частица живот, може би нямаше да казвам това, което мисля, по-скоро щях да мисля преди да кажа нещо. Щях да ценя нещата не заради тяхната стойност, а заради тяхното значение. Щях да спя по-малко, да мечтая повече, защото с всяка минута, в която държим очите си затворени губим 60 секунди светлина.
Щях да вървя напред, когато другите се спират. Щях да се събуждам когато другите спят.
Щях да слушам какво говорят другите, и как щях да се наслаждавам на хубав шоколадов сладолед! Ако Господ ми дадеше само искрица живот, щях да се обличам семпло, да показвам лицето си на слънцето, а после да му поднасям не само тялото, но и душата си. Господи мой, ако имах сърце, щях да изпиша омразата която изпитвам на леда и след това да чакам слънцето да се покаже... Отвъд звездите щях да нарисувам с фантазията на Ван Гог поема на Бенедит и песен на Шират би била моята серенада към луната. Със сълзите си щях да поливам розите, за да почувствам болката от тръните им и целувката на техните нежни цветове...
Боже мой, ако имах късче живот... Не бих пропилял и един ден без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам. Щях да убедя всеки мъж и всяка жена, че са мои любими и щях да живея влюбен в любовта. Щях да покажа на хората колко грешат като мислят че спират да обичат с втзрастта, защото не знаят че всъщност остаряват когато спрат да обичат! На детето щях да дам криле, но щях да му позволя да се научи да лети със свои собствени. Щях да кажа на старците че смъртта не идва със старостта, а със забравата. Толкова много научих от вас, хората...
Научих, че всеки иска да живее на върха на планината без да знае, че истинското щастие се крие в самото изкачване. Научих, че когато новороденото за пръв път стисне с малкото си юмруче пръста на баща си, то го запленява завинаги... Научих, че човекът има право да гледа отвисоко някого, единствено когато трябва да му помогне да се изправи. От вас научих толкова много неща, които всъщност няма да имат голямо значение ако ги държа за себе си, в куфара в който ще ме затворите. Тогава бих умрял в нещастие.
La Marioneta
If for an instant God were to forget I am a rag doll and gifted me with a piece of life, probably I wouldn't say all that I would think, but rather I would think of all that I say. I would value things, not for their worth but for what they mean. I would sleep little, dream more, understanding that for each minute we close our eyes we lose sixty seconds of light.
I would walk when others hold back. I would wake whеn others sleep.
I would listen when others talk, and how I would enjoy a good chocolate ice cream! If God would give me a piece of life, I would dress simply, throw myself face first into the sun, bearing not only my body but also my soul. My God, if I had a heart, I would write my hate on ice, and wait for the sun to show...Over the stars I would paint with a Van Gogh dream a Benedetti poem, and a Serrat song would be the serenade I'd offer to the moon. With my tears I would water roses, to feel the pain of their thorns, and the kiss of their petals...
My God, if I had a piece of life...I wouldn't let a single day pass without telling the people I love that I love them. I would convince each man and each woman that they are my favorites, and I would live in love with love! I would show men how very wrong they are to think they cease to be in love when they grow old, not knowing that they grow old when they cease to be in love! To a child I shall give wings, but I shall let him learn to fly on his own. I would teach the old that death does not come with old age, but with forgetting. So much have I learned from you, oh men...
I have learned that everyone wants to live on the peak of the mountain, without knowing that real happiness is in how it is scaled. I have learned that when a newborn child squeezes for the first time with his tiny fist his father's finger, he has him trapped forever...I have learned that a man has a right to look down on another only when he has to help the other get to his feet. From you I have learned so many things, but in truth they won't be of much use, for when I keep them within this suitcase, unhappily shall I be dying.
Марионетката
Ако поне за миг Господ забравеше че съм просто една парцалена кукла и ми дареше частица живот, може би нямаше да казвам това, което мисля, по-скоро щях да мисля преди да кажа нещо. Щях да ценя нещата не заради тяхната стойност, а заради тяхното значение. Щях да спя по-малко, да мечтая повече, защото с всяка минута, в която държим очите си затворени губим 60 секунди светлина.
Щях да вървя напред, когато другите се спират. Щях да се събуждам когато другите спят.
Щях да слушам какво говорят другите, и как щях да се наслаждавам на хубав шоколадов сладолед! Ако Господ ми дадеше само искрица живот, щях да се обличам семпло, да показвам лицето си на слънцето, а после да му поднасям не само тялото, но и душата си. Господи мой, ако имах сърце, щях да изпиша омразата която изпитвам на леда и след това да чакам слънцето да се покаже... Отвъд звездите щях да нарисувам с фантазията на Ван Гог поема на Бенедит и песен на Шират би била моята серенада към луната. Със сълзите си щях да поливам розите, за да почувствам болката от тръните им и целувката на техните нежни цветове...
Боже мой, ако имах късче живот... Не бих пропилял и един ден без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам. Щях да убедя всеки мъж и всяка жена, че са мои любими и щях да живея влюбен в любовта. Щях да покажа на хората колко грешат като мислят че спират да обичат с втзрастта, защото не знаят че всъщност остаряват когато спрат да обичат! На детето щях да дам криле, но щях да му позволя да се научи да лети със свои собствени. Щях да кажа на старците че смъртта не идва със старостта, а със забравата. Толкова много научих от вас, хората...
Научих, че всеки иска да живее на върха на планината без да знае, че истинското щастие се крие в самото изкачване. Научих, че когато новороденото за пръв път стисне с малкото си юмруче пръста на баща си, то го запленява завинаги... Научих, че човекът има право да гледа отвисоко някого, единствено когато трябва да му помогне да се изправи. От вас научих толкова много неща, които всъщност няма да имат голямо значение ако ги държа за себе си, в куфара в който ще ме затворите. Тогава бих умрял в нещастие.
Eddie Vedder - No ceiling
Утрото идва,
и мога да почувствам,
че няма нищо останало за криене
в тази сюрреалистична сцена
моето сърце никога,
никога не ще бъде далеч от тук.
Със сигурност докато дишам,
Докато съм тъжен
Ще пазя тази мъдрост в съществото си
Напускам повече вярващ отколкото имащ
И заради това,
заради това ще се върна отново.
Докато обикалям
полукълбото
Желание назря във мен
да скоча и изчезна.
Наряняван съм,
а после изцеляван
сега за приземяването си
аз съм пречистен.
Със сигурност докато дишам
Докато съм тъжен
Ще пазя тази мъдрост в съществото си
Тръгвам вярващ
повече отколкото имащ
Тази любов
е безгранична.
събота, януари 19, 2008
четвъртък, януари 17, 2008
Аз не обичам - мой превод
Мразя аз изхода фатален
Животът никога не ще ме победи.
Мразя всеки ден годишен
В който не пея или ме боли.
Студеният цинизъм мразя и дори
Не вярвам аз във възторжеността.
Някой чужд да чете писмата ми
Поглеждайки през рамото ми - мразя и това!
Мразя наполовина свършени неща
Или когато моя разговор прекъсват.
Мразя да ми се целят във гърба
Мразя и в лицето ми, когато дръзват!
Когато виждам сломени крила
Не ми е жал, но не просто ей така
Мразя аз насилието и слабостта
Жал ми е само за разпнатия Христа...
Мразя аз, когато се боя
Когато гледам как невинни бият
Когато нахлуват в моята душа
И в нея плюят с храчки гнили.
Мразя аз манежи и арени
На тях милион залагам за рубличка една
И нека има занапред промени
Но аз не ще обикна никога това.
Вл. Висоцки
Животът никога не ще ме победи.
Мразя всеки ден годишен
В който не пея или ме боли.
Студеният цинизъм мразя и дори
Не вярвам аз във възторжеността.
Някой чужд да чете писмата ми
Поглеждайки през рамото ми - мразя и това!
Мразя наполовина свършени неща
Или когато моя разговор прекъсват.
Мразя да ми се целят във гърба
Мразя и в лицето ми, когато дръзват!
Когато виждам сломени крила
Не ми е жал, но не просто ей така
Мразя аз насилието и слабостта
Жал ми е само за разпнатия Христа...
Мразя аз, когато се боя
Когато гледам как невинни бият
Когато нахлуват в моята душа
И в нея плюят с храчки гнили.
Мразя аз манежи и арени
На тях милион залагам за рубличка една
И нека има занапред промени
Но аз не ще обикна никога това.
Вл. Висоцки
сряда, януари 16, 2008
A Strange Wild Song
He thought he saw an Elephant
That practised on a fife:
He looked again, and found it was
A letter from his wife.
"At length I realize," he said,
"The bitterness of life!"
He thought he saw a Buffalo
Upon the chimney-piece:
He looked again, and found it was
His Sister's Husband's Niece.
"Unless you leave this house," he said,
"I'll send for the police!"
He thought he saw a Rattlesnake
That questioned him in Greek:
He looked again, and found it was
The Middle of Next Week.
"The one thing I regret," he said,
"Is that it cannot speak!"
He thought he saw a Banker's Clerk
Descending from the bus:
He looked again, and found it was
A Hippopotamus.
"If this should stay to dine," he said,
"There won't be much for us!"
He thought he saw a Kangaroo
That worked a Coffee-mill:
He looked again, and found it was
A Vegetable-Pill.
"Were I to swallow this," he said,
"I should be very ill!"
He thought he saw a Coach-and-Four
That stood beside his bed:
He looked again, and found it was
A Bear without a Head.
"Poor thing," he said, "poor silly thing!
It's waiting to be fed!"
Lewis Carroll
That practised on a fife:
He looked again, and found it was
A letter from his wife.
"At length I realize," he said,
"The bitterness of life!"
He thought he saw a Buffalo
Upon the chimney-piece:
He looked again, and found it was
His Sister's Husband's Niece.
"Unless you leave this house," he said,
"I'll send for the police!"
He thought he saw a Rattlesnake
That questioned him in Greek:
He looked again, and found it was
The Middle of Next Week.
"The one thing I regret," he said,
"Is that it cannot speak!"
He thought he saw a Banker's Clerk
Descending from the bus:
He looked again, and found it was
A Hippopotamus.
"If this should stay to dine," he said,
"There won't be much for us!"
He thought he saw a Kangaroo
That worked a Coffee-mill:
He looked again, and found it was
A Vegetable-Pill.
"Were I to swallow this," he said,
"I should be very ill!"
He thought he saw a Coach-and-Four
That stood beside his bed:
He looked again, and found it was
A Bear without a Head.
"Poor thing," he said, "poor silly thing!
It's waiting to be fed!"
Lewis Carroll
петък, януари 11, 2008
Alone
From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.
Edgar Allan Poe
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.
Edgar Allan Poe
понеделник, януари 07, 2008
Eddie Vedder - Hard sun
When I walk beside her
I am the better man
When I look to leave her
I always stagger back again
Once I built an ivory tower
So I could worship from above
When I climb down to be set free
She took me in again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When she comes to greet me
She is mercy at my feet
I see her inner charm
She just throws it back at me
Once I dug an early grave
To find a better land
She just smiled and laughed at me
And took her rules back again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When I go to cross that river
She is comfort by my side
When I try to understand
She just opens up her hands
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
Once I stood to lose her
And I saw what I had done
Bowed down and threw away the hours
Of her garden and her sun
So I tried to want her
I turned to see her weep
40 days and 40 nights
And it's still coming down on me
I am the better man
When I look to leave her
I always stagger back again
Once I built an ivory tower
So I could worship from above
When I climb down to be set free
She took me in again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When she comes to greet me
She is mercy at my feet
I see her inner charm
She just throws it back at me
Once I dug an early grave
To find a better land
She just smiled and laughed at me
And took her rules back again
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
When I go to cross that river
She is comfort by my side
When I try to understand
She just opens up her hands
There's a big
A big hard sun
Beating on the big people
In the big hard world
Once I stood to lose her
And I saw what I had done
Bowed down and threw away the hours
Of her garden and her sun
So I tried to want her
I turned to see her weep
40 days and 40 nights
And it's still coming down on me
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари