The Soft Parade

И така - ето го продължението на темата за психеделичния рок - този път с "The Soft Parade" на the Doors. Имам особено отношение към групата и поезията на Джим Морисън. Дълго се чудих коя точно да бъде песента, за която ще пиша. Ужасно, ужасно труден избор, защото имам твърде много любими може би.

За тази песен Рей Манзарек (клавиши) казва "Ние не търсим големите числа, те сами идват при нас. Ако на една песен й трябват шест, осем или десет минути, ние просто й ги даваме."

Песента-поема е цели осем минути и четиридесет секунди и е много по-различна като звучене от "The Music's Over" и "The End". Наричат я "The Soft Parade" заради фразата, която Джим Морисън изпозлва за разнообразния и често странен поток от човешки същества, който минава ежедневно по Сънсет Булевард. Тази песен е по-скоро сбирка от отделни части и секции. За нея Пол Ротчайлд (продуцент) казва, че изобщо не е било планувано да е една песен. Просто когато са зацикляли, са изваждали тефтера с поезия на Джим и са търсели рими и фрази, които да могат да сглобят заедно.

Песента започва с Джим в образа на пламенен проклинащ проповедник, който говори за дните си в Семинарията, където е научил урока "Не можеш да отправиш молба към господ с молитва". Няколко деликатни музикални промъквания и Джим започва да се моли за храм и тихо убеждище. Това е последвано с внезапен танцов ритъм и нахлуват доста шантави образи (ментови минижупи) и джазова секция с по-скоро детински ритъм (който включва образа на жени, които носят бебетата към реката, вероятно за да ги изкъпят или да извършат нещо зловещо). След това монахът си купува обяд и както Морисън съобщава: "веселата част от пътешествието започва".

Крайната част на песента е едно от най-внушителните и шеметни музикални произведения които the Doors някога са създавали. Пол Ротчайлд този път продължава с експериментите си в студиото. Изпявайки песента като цяло, избликвайки до критична точка през мястото на "Тропически коридор, тропическо съкровище" и избухвайки в "навестявайки кучетата", гласът на Морисън е смайващ.


През цялата песен, групата е с него през цялото време. "Джим има толкова много енергия, че като че ли не може да се справи сам," казва Роби Крийгер (китара). "Ние използваме музиката за да подкрепим поезията на Джим. Има хора, които просто отиват на ръба, а Джим отива някъде другаде в непознати територии. Ние поддържаме неговите проучвания за хаоса като цяло, като запазваме звученето на текстовете му с музика."