Към един потомък

Не ти тежи - добре, безцелно
Да пропилееш своя сив живот,
Да се превърнеш сам самия в делник
Без страсти, сблъсъци и пот.

На себе си да бъдеш скучен -
Нито светец, ни Пугачов
От страх - псувня да не научиш
Или молитва от Андрей Рубльов.

Все "между другите" да караш -
Праволинеен, точен, прав.
Да не изгори една цигара
Ръката ти от черен гняв.

Да нямаш пиене "в излишък".
Да нямаш празен, мътен ден
И само стихове и книжки
Да те равняват, друже, с мен.

Такъв живот е тор, прощавай...
Не го търпя, по друг съм аз!
Обиди ли се? Заминавай!
Не ще река - на добър час!

П.Пенев

Идва коледа, ама на мен не ми е много коледно нещо. Сигурно защото някакъв проклет грип ме мори. Въпреки това ще запазя магията заради дребосъчето ми. Добрата мама Коледа купи всички желани подаръци. Остава само добрият старец да си свърши съвестно работата - да направи стъпки от пепелта в камината по пода до елхата (нали през камината влиза, все пак) и да остави така мечтаното влакче там :).

Hear my train comin'

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

Дамян Дамянов

Днес се срещнах с бившия ми мъж, за да ми прехвърли един телефон. Баща на детето ми. (Странно - може би трябва да пиша "ни", но малкия го възприемам като нещо, което е само мое, колкото и лошо да звучи.) Този път не изпитах страх, този път нещата бяха различни, въпреки борбата за надмощие в разговора който проведохме.

Учудващо е как може човек, когото си обичал някога да го чувстваш толкова чужд и далечен. Жалко е... Жалко е, че често пропиляваме чувства, изпускаме моменти, не виждаме все едно сме слепи, нямаме сили да говорим все едно устните ни са залепени и в стремежа си да запазим нещо, което отдавна е безвъзвратно загубено правим такива компромиси, с които потъпкваме и последната ни останала капчица достойнство. Не е само жалко ами е страшно даже.

По-голяма част от семействата, които познавам са нещастни. Това не ми харесва, а и не го разбирам. Някои просто са престанали да се обичат, други - уж се обичат, ама си изневеряват, трети - почти не комуникират или директно не се понасят. И въпреки всичко тези хора все още са заедно, да се чудиш защо. Сигурно е някаква форма на мазохизъм. Е, аз не мога и не искам да бъда такава. Не мога да запазя семейство, което не отговаря на представите ми за семейство, в което трябва да правя компромиси, докато не ми остане и капчица достойнство, в което отдавна съм престанала да обичам или не издържам повече да се мъча да водя диалог.

Радвам се, искрено се радвам, когато видя щастливи хора заедно и дай боже те да стават все повече, защото напоследък разводите и разделите май станаха твърде много. Амин!

I'm not afraid

Another useless fight
Saddened words ring true
Leaving like a saint
Still clouds follow you

I've seen behind your wall of words
You're sneaky with the facts
Look who's hiding now
Now I've seen through cracks

Still I'm not afraid
Not so dead afraid
No I'm not afraid
Now you've all the light

Beauty's all you are
Friends for days and eternal nights
Solid head four life
Craving all this might

Now you've all the light
Still I feel you by my side

Nothing's useless now
Friends have always time to try
The safest hands hold me
Now I wonder far

Skunk Anansie

Днес (по-точно вчера) е специален ден. Един се е родил и живял твърде малко, а друг си е отишъл от нас на този ден.

Почивайте в мир, Джим&Джон!

Moonlight Drive

Това е песента, която поставя началото на the Doors, въпреки че е включена чак във втория им албум. През лятото на 1965-та година, Джим и Рей се срещат случайно на плажа. Рей питал Джим с какво се занимава напоследък и той отговаря, че пише песни. "Защо не ми изпееш някоя?" пита Рей. Джим изпява първите четири реда от Moonlight Drive, след това изпява още няколко. Според Рей това са най-хубавите рок-енд-рол песни които някога е чувал. Така двамата решават да създадат групата.

Вдъхновение за думите е една нощ във Венеция. От своето жилище, Джим ясно виждал плажа, морските вълни, луната и забързаните хора на улицата. Морисън създава прекрасна, емоционално наситена покана за нощно къпане в морето - плуване към луната и проникване в нощта.

Let's swim to the moon, uh huh
Let's climb through the tide
Penetrate the evenin' that the
City sleeps to hide

Let's swim out tonight, love
It's our turn to try
Parked beside the ocean
On our moonlight drive

Let's swim to the moon, uh huh
Let's climb through the tide
Surrender to the waiting worlds
That lap against our side

Nothin' left open
And no time to decide
We've stepped into a river
On our moonlight drive

Let's swim to the moon
Let's climb through the tide
You reach your hand to hold me
But I can't be your guide

Easy, I love you
As I watch you glide
Falling through wet forests
On our moonlight drive, baby
Moonlight drive

Come on, baby, gonna take a little ride
Down, down by the ocean side
Gonna get real close
Get real tight
Baby gonna drown tonight
Goin' down, down, down

The Soft Parade

И така - ето го продължението на темата за психеделичния рок - този път с "The Soft Parade" на the Doors. Имам особено отношение към групата и поезията на Джим Морисън. Дълго се чудих коя точно да бъде песента, за която ще пиша. Ужасно, ужасно труден избор, защото имам твърде много любими може би.

За тази песен Рей Манзарек (клавиши) казва "Ние не търсим големите числа, те сами идват при нас. Ако на една песен й трябват шест, осем или десет минути, ние просто й ги даваме."

Песента-поема е цели осем минути и четиридесет секунди и е много по-различна като звучене от "The Music's Over" и "The End". Наричат я "The Soft Parade" заради фразата, която Джим Морисън изпозлва за разнообразния и често странен поток от човешки същества, който минава ежедневно по Сънсет Булевард. Тази песен е по-скоро сбирка от отделни части и секции. За нея Пол Ротчайлд (продуцент) казва, че изобщо не е било планувано да е една песен. Просто когато са зацикляли, са изваждали тефтера с поезия на Джим и са търсели рими и фрази, които да могат да сглобят заедно.

Песента започва с Джим в образа на пламенен проклинащ проповедник, който говори за дните си в Семинарията, където е научил урока "Не можеш да отправиш молба към господ с молитва". Няколко деликатни музикални промъквания и Джим започва да се моли за храм и тихо убеждище. Това е последвано с внезапен танцов ритъм и нахлуват доста шантави образи (ментови минижупи) и джазова секция с по-скоро детински ритъм (който включва образа на жени, които носят бебетата към реката, вероятно за да ги изкъпят или да извършат нещо зловещо). След това монахът си купува обяд и както Морисън съобщава: "веселата част от пътешествието започва".

Крайната част на песента е едно от най-внушителните и шеметни музикални произведения които the Doors някога са създавали. Пол Ротчайлд този път продължава с експериментите си в студиото. Изпявайки песента като цяло, избликвайки до критична точка през мястото на "Тропически коридор, тропическо съкровище" и избухвайки в "навестявайки кучетата", гласът на Морисън е смайващ.


През цялата песен, групата е с него през цялото време. "Джим има толкова много енергия, че като че ли не може да се справи сам," казва Роби Крийгер (китара). "Ние използваме музиката за да подкрепим поезията на Джим. Има хора, които просто отиват на ръба, а Джим отива някъде другаде в непознати територии. Ние поддържаме неговите проучвания за хаоса като цяло, като запазваме звученето на текстовете му с музика."

The Doors - The Soft Parade

When I was back there in seminary school
There was a person there
Who put forth the proposition
That you can petition the Lord with prayer
Petition the lord with prayer
Petition the lord with prayer
You cannot petition the lord with prayer!

Can you give me sanctuary
I must find a place to hide
A place for me to hide

Can you find me soft asylum
I can't make it anymore
The Man is at the door

Peppermint, miniskirts, chocolate candy
Champion sax and a girl named Sandy
There's only four ways to get unraveled
One is to sleep and the other is travel, da da
One is a bandit up in the hills
One is to love your neighbor 'till
His wife gets home

Catacombs
Nursery bones
Winter women
Growing stones
Carrying babies
To the river

Streets and shoes
Avenues
Leather riders
Selling news
The monk bought lunch

Ha ha, he bought a little
Yes, he did
Woo!
This is the best part of the trip
This is the trip, the best part
I really like
What'd he say?
Yeah!
Yeah, right!
Pretty good, huh
Huh!
Yeah, I'm proud to be a part of this number

Successful hills are here to stay
Everything must be this way
Gentle streets where people play
Welcome to the Soft Parade

All our lives we sweat and save
Building for a shallow grave
Must be something else we say
Somehow to defend this place
Everything must be this way
Everything must be this way, yeah

The Soft Parade has now begun
Listen to the engines hum
People out to have some fun
A cobra on my left
Leopard on my right, yeah

The deer woman in a silk dress
Girls with beads around their necks
Kiss the hunter of the green vest
Who has wrestled before
With lions in the night

Out of sight!
The lights are getting brighter
The radio is moaning
Calling to the dogs
There are still a few animals
Left out in the yard
But it's getting harder
To describe sailors
To the underfed

Tropic corridor
Tropic treasure
What got us this far
To this mild equator?

We need someone or something new
Something else to get us through, yeah, c'mon

Callin' on the dogs
Callin' on the dogs
Oh, it's gettin' harder
Callin' on the dogs
Callin' in the dogs
Callin' all the dogs
Callin' on the gods

You gotta meet me
Too late, baby
Slay a few animals
At the crossroads
Too late
All in the yard
But it's gettin' harder
By the crossroads
You gotta meet me
Oh, we're goin', we're goin great
At the edge of town
Tropic corridor
Tropic treasure
Havin' a good time
Got to come along
What got us this far
To this mild equator?
Outskirts of the city
You and I
We need someone new
Somethin' new
Somethin' else to get us through
Better bring your gun
Better bring your gun
Tropic corridor
Tropic treasure
We're gonna ride and have some fun

When all else fails
We can whip the horse's eyes
And make them sleep
And cry

Ярост съм аз и буря
нося със себе си сега.
Ти всичко ще изгубиш -
всичко най-скъпо на света.

Аз съм облак черен надвиснал над теб
Нося ти болка и мъка неземни
Не питай защо, аз време не ще губя
да говоря празни слова.

Аз съм онази, която искаше
и след като й се настити я захвърли.
Сега за мъст сърцето ми копнее,
но може би желание и за това загубих.

Знаеш ли, вече си ми безразличен.
Не можеш никак да ме нараниш.
Живуркай както намериш за добре,
но без мен - не ме търси момче!

Аз съм онази, която
към щастието си върви.
Затова те моля -
не ме търси, но ме търси!

Сега не искам да те мразя,
да те виждам, чувам и за теб да мисля.
Безличен си, бъди ми безразличен.
Нека щастието далеч от теб открия.

Gogol Bordello - Wonderlust king