Умора безумна в главата напира
дали наистина аз не разбирам.
Животът смисъл има да зная -
спи всяка вечер до мен в моята стая.

И искам да дам всичко от мен непокорно -
любови, и мъки, и радост безбройни
на малкото същество в леглото до мен -
да бъде свободно и никога в плен.

Всеки негов дъх е мой дъх спокоен
а лъчите в очите му са дар Господен.
Усмивката му в лицето ми да заблести
Това е истинска истина - няма лъжи.

И когато аз видя щастието на моят малък човек
Всеки ден се превръща в приказна радостна вест.
Защото по-хубави думи от тези думи не зная
когато ми каже той мило "моята мама".

Страхувам се от бъдещето си неясно,
страхувам се от обещанията празни.
Не искам мечтите само блян да остават
и един ден чужда, с този свят да се прощавам.

Уморена съм, а сили имам, но как да ги изровя
за битките, които тепърва предстоят?
Дали един ден отивайки към гроба
ще зная че ненапразен и истински е бил дъхът?

Сляпа луна

Сляпа луна, къде са звездите?
Сляпа луна, къде са мечтите?
Сляпа луна - зад тъмни облаци скрита.
Сляпа луна - пак тебе аз викам.

Сляпа луна, защо ли те питам?
Мълчиш, а аз търсейки те скитам
Сляпа луна, за мен покажи се.
За миг поне, после пак скрий се.

Слънцето в очите ми

Аз нося слънцето в очите си.
Дори и в непрогледна тъмнина,
когато луната и звездите зад облаци скрити са
Аз нося слънцето в очите си.

И с всеки светъл лъч то отразява
радостта или болката във мен.
В топлината му се гушвам и забравям
тъгата по отминалия ден.

Аз нося слънцето в очите си.
И всяка утрин отваряйки ги знам,
че то грее и ще стопли дните ми
изпълвайки ги със живот и плам.

Аз нося слънцето в очите си
С тях поглъщам синьото небе
Аз нося слънцето в очите си -
усмивката на моето дете.

Нима

Нима живеем за това
да бъдем сами?
Нима когато тъга
изпитват нашите души,
не сме щастливи
от това, че ни боли,
че чувстваме как живеем.
Горим, а не тлеем.
като стотици свещи
сред омраза,любови и срещи.

Oчите ми са уморени
Сърцето ми е свито
Душата – студена
Лицето изпито.

Къде е сърцето?
Не го откривам.
А искам да го стопля
С една усмивка.

An Irish Blessing

May the road rise to meet you.
May the wind be always at your back.
May the sun shine warm
upon your face,
the rain fall soft upon your fields.
Until we meet again
May God hold you
in the hollow of his hands.

Мислите ми са буйна река,

която във миг се обръща.

Не оставят никаква следа,

в живота като феникс се връщам....

На сина ми

Първият ти дъх бе жален писък.

От страх, от болка ли – не зная.

Но бяхме много, много близки.

Дано така да бъдем и до края.

От мен сучеш ти жадно,

Усещаш сърцето ми в топлата гръд.

И сгушен във мен растеш, безпощадно

Отдалечаваш се по своя път.

Дано не се проваля и да успея

Да направя от теб добър човек.

По-големи мечти да имам не смея,

И дано намериш мястото си в твоя век.

Обичам те, слънчице, мъничко мое.

С щастие изпълваш моето сърце,

А то завинаги твое е,

Ти винаги ще бъдеш моето малко дете.

Сред необятна шир,

Сред върхове и водопади,

Сред нириса на топъл летен морски бриз

В жестока лудост и безумие

Аз танцувам.

Пресъздавам всичко буйстващо във мен,

Защото съм щастлива.

Усещам прилива на нов живот,

Че в мойте вени ври една любов!

Let me help you find that so important thing

Don’t be scared, I know what you are looking for.

I know your thoughts, your dreams and secret fears

I’ll be one flesh with you and I’ll give you even more.

I will always help you find the way.

I’ll be next to you – a supporting shoulder.

I will never keep silent when you fail

I’ll warm you up and my heart will never get colder.

I‘ll give you every single piece of my heart

I‘ll love you until my last breath

There won't be anything to tear us apart

And which is more: I’ll be yours even after death!

Днес посрещам новата година,

Давайки си сметка за това,

Че тази така бързо отмина –

Не можах да обърна глава.

И така всички години отлитат.

Боли ме – остарявам и аз,

Неусетно със себе си те помитат

Любов, радост, болка и страст.

А времето все не ни стига

И забързани в своя живот

Забравяме що е да бликат

Сълзи от радост или за нечий гроб.

И омотани на грижите в хомота

Не усещаме как изгаряме бавно.

Отлита си с времето и живота

Но идва нов, и всеки път той идва славно!

На татко

И дори, когато теб те няма,

Ще помним топлите ти пръсти.

Лицето – почти винаги засмяно

Рядко готово да се смръщи.

И дори, когато си далече

Ще помним твоите очи,

А гласът – макар притихнал в ледената вечност

Ще твърди, че сме добри.

И дори.....

И въпреки, че твоят светъл лик

На снимка е единствено останал,

Или пък в спомен е крилат и велик,

Знаем, че не си ни забравил.

Ти бдиш над мен и моята сестра,

Както и над свойто мило внуче

А също и над мама – тъй добра

Готова на всичко да ни научи.

Ние никога не ще забравим

Теб и твоят дух неповторим

Зная, че не ще ни изоставиш

Ще бдиш ти, ден и нощ ще бдиш.

Море от мечти

Море от мечти

Аз ще сътворя

И луди вълни

В брега ще се топят.

Над морето слънце ще изгрява

Кърваво от моите сълзи

А после то ще се стопява

Луната за да заблести.

А тя пътека лунна ще отправя

Към хоризонта на морето от мечти

И звездите тя ще забавлява

С разкази за щастливите ми дни.

И тъй над моето море от мечти

Слънцето, луната изгряват и залязват.

Бягат по него лудите вълни

И дните бавно отминават.

Тъжно е, когато си сам.

Когато живота като сянка

преминава, а ти там -

като че ли унесен в дрямка

не можеш нищо да направиш,

със себе си не можеш да боравиш.

Отритнат, поруган, отхвърлен,

сам на боклука захвърлен.

Без душа, която да потрепне.

За теб, със тебе да тъжи,

или пък поне да те погледне.

Но ти си сам със своите мечти,

със своите страхове и копнения

и въпреки всичко имаш видения

за един живот щастлив, прекрасен,

когато всеки ден ще бъде слънчев, ясен.

Боли

Защо съдбата така ме прокле
и защо ти ме предаде?
Имах нужда да бъда със теб,
а ти просто беше нехаен.

Излъга ме и сега ме боли,
но ти не разбираш защо.
Сърцето ми горко скърби,
умря за мен всичко добро.

Вярата в любовта се изпари,
дори вярата в твоите думи.
Не вярвам, че обичаш ме ти.
Дори вяра в живота изгубих.

И не е вече волна птица душата,
отряза набързо ти нейните крила.
Задуши я завинаги съдбата
и сега доволно я тъпчете с крака.

Колко ли пъти протягах ръцете си
към някой, който мислех, че наистина обичам.
Колко ли пъти разбивах сърцето си
с жалки илюзии - напразно се вричах.

Колко ли пъти лъгана аз съм била,
дарявайки на някого всичко, което съм имала.
А после идва пак поредната лъжа
Сигурно няма да кажа отново "Обичам те".

Колко ли пъти... Но все продължавам да търся.
И вярвам, че го има онзи, истинският - само за мен.
жаждата за любов ще подлаждам и не ще разпръсна,
дано поне... следващият да бъде последен.

Животът ни е като примка,
която неусетно се стяга около вратовете ни...
докато накрая със сетен дъх не кажем: "Стига!"
А после се сбогуваме със всичко любимо
и всичко отминало в този смахнат живот,
защото макар и жесток,
той е бил прекрасен,
когато го искаме...
И истински...
боляло е сърцето,
когато опитвало се е да каже:
"Обичам ви живот
и теб любов,
и теб омраза,
природа тъй красива,
обичам вас, потискани и сиви
Хора, които ме заобикаляте,
защото все още сте живи.
Или живеете в мен и мойта душа...
Обичам ви истински, да!"

Танц

Танцуваме в лудешки, буен ритъм
от страст, любов, безумие.
Не мога аз да спра да питам
защо съм толкоз диво влюбена.

Облечена съм във прозрачна рокля от коприна,
в която слънцето на твоите очи се отразява.
И така в танца ни лудешки дните отминават,
потъват, стапят се сред нежност и забрава.

Плътно, страстно се притискам в твоето тяло,
Впивам жадно устни в твойте устни
и в ритъма безумен ставаме едно цяло,
което продължава да танцува в дивия си устрем.

И така до края на света,
до сетния си дъх и час
искам в танца с теб да изгоря
и до последно да те чувствам аз.

И защо ли толкова те търся,
Красива, сладка и омайна,
Любов, сълзите ще избърша,
а ти ще бъдеш моя тайна.

Ти спиш дълбоко във гърдите.
Аз знам - усещам топлите ти пръсти.
Устните ти - в мойте впити,
безмилостно разпъваш ме на кръста.

И обречена на теб аз скитам.
Отново търся твойта топлина -
дълбоко някъде в сърцето скрита.
търся себе си и теб зова.

Ти спиш, а аз те нося.
В болката наслада аз откривам.
Остриета се забиват в нозете боси,
Но аз не спирам и не спирам.

Боли ме, но аз се усмихвам.
И зная, че ще те намеря.
Виковете от мъка затихват,
нозете укрепват - не треперят.

Дали ще те намеря в нечии очи,
или нечия усмивка ще те разбуди?
Дали с нежна ръка ще те покори?
Не смея и не искам да те изгубя.

А ти, любов, ти спиш
и аз те нося.
Събуди се, огледай се и виж
как за тебе прося.

И вярвам, че в ежедневието сиво
ще те пробуди някой с нежния си глас.
Ще ме обсебиш необятна, дива.
А аз ще се потопя във твойта дива страст.

На един приятел за рождения му ден

Дали днес е денят, в който си роден
Или пък просто ден, в който умираш.
Дали е ден, в който света обезверен
Те кара самотен да се луташ и скиташ.

Дали днес е точни твоят светъл ден,
А може би е само сиво ежедневие
Или денят, в който трябва да си с мен
Или с някой друг - няма значение.

Дали е вчера, днес или е утре?
Колко е маловажно всичко това.
Важно е, че досега всяка сутрин
си чувствал живота в твойта душа.

Дали днес е твоят рожден ден
И навършваш цели двайсет години,
Или се чувстваш уморен
И не знаеш дали за още толкова ще имаш сили.

Дали ще бъдеш щастлив във живота
И дали ще постигнеш своите мечти,
Или повлечен на грижите в хомота
Ще забравиш дори какво е да боли.

Но всъщност нищо не значи всичко това.
Важното е, че имаш мен и други приятели,
И всеки те носи някак в свойта душа
Надявайки се да не отлетиш със вятъра.

Ангел

Ангел в света на мъртъвци.
Ангел - това наистина си ти.
Ангел от мечти окрилен,
а аз съм в твоя плен.

Ангел с чудна светлина,
гориш като пламък на свещта.
Ти ме викаш и зовеш -
Нищо няма да ме спре.

Ангел с облик на човек,
Къде е мястото ти в този век?
Всеки де подритва и обича,
Но знай, че поне аз те обичам.

Ангел със добро сърце,
носиш ти душата на дете.
Ангел мой, със себе си ме вземи
отведи ме от света на мъртъвци.

Ангел от любов окрилен,
сега ти си в моя плен.
Аз няма да счупя твоите крила,
а просто с теб навън ще отлетя.

Чудак

Самотен в нощта
Без път и без посока,
но воден от звезда,
усещащ само болка.

Чудакът си мечтае
за мъничко любов.
Той вика и ридае -
кой чува неговия зов?

Кой ли ще погледне
този мил нещастник?
Кой ли ще потрепне
от мъка по тоз странник?

Чудак за всички хора
той върви все без посока.
Света ли не преброди
да търси нова болка.

Той търси нещо за душата,
своя край или безкрай.
Той търси пролука в стената,
Той търси своя рай.

И тъй самотен без посока
чудакът е винаги на път.
Дано открие нова болка,
дано обикне го светът.

Потапям във душата ти ръце,
А после с жадни устни те изпивам.
Тогава ти дарявам своето сърце
И след това нежно те убивам.

В тази битка на живот и смърт
Телата ни в едно се сливат.
Не могат и не искат те да спрат
Разголват душите ни и те заспиват.

Заспиват в съня на любовта
Безмилостна, жестока и горчива.
Разкъсва ме, когато съм сама,
Когато съм със теб - изгаря ме жива.

И след като най-сетне се наситим
Аз на теб и ти на мен -
Дали отново ще се видим?
Да, може би, все някой ден.

И в този ден отново ще се любим,
Ще сътворим един прекрасен свят,
А след това ще се погубим,
Обръщайки си гръб, потъвайки във мрак.