Първият ти дъх бе жален писък.
От страх, от болка ли – не зная.
Но бяхме много, много близки.
Дано така да бъдем и до края.
От мен сучеш ти жадно,
Усещаш сърцето ми в топлата гръд.
И сгушен във мен растеш, безпощадно
Отдалечаваш се по своя път.
Дано не се проваля и да успея
Да направя от теб добър човек.
По-големи мечти да имам не смея,
И дано намериш мястото си в твоя век.
Обичам те, слънчице, мъничко мое.
С щастие изпълваш моето сърце,
А то завинаги твое е,
Ти винаги ще бъдеш моето малко дете.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар