Take my hand

Take my hand
And lead me to the sun
Where he will embrace me.

I will dance
In his arms I will squirm
Like a snake.

I will fight to breathe
And at the end I'll burn
In his lava flames.

Take my hand
And lead me to the water
Where he will caress me.

I will sing to him
For his love I will fight
Because it's him who I crave.

And I will be a siren -
The last creature
A sailor shall ever see.

Take my hand
And lead me to the wind
Where he will kiss me.

He'll freeze my flesh
Deep down to my bones
So I shall become cold hearted.

I'll fly with the eagles
Hunt my preys
And die naked in the cold rain.

Take my hand
And bring me to the earth
Where he will hold me tight.

Bury me deep down in the ground
Take my every living cell
And turn me into dust.

And then the lovely sun will warm me
The wind will blow away the dirt on top of me
The water will wash away my tears and sorrow
I will rise
And will never feel the emptiness
For this life is just borrowed.

Show me some love
whisper my name
I love how it sounds
I'm burning in flames.

Липсваш ни!

И днес слушам едни от любимите ти песни. Онези, които иначе често отбягвам, защото от спомените все още боли.


Today I stumbled from my bed
With thunder crashing in my head
And my pillow still wet
From last night's tears
And as I think of giving up
A voice inside my coffee-cup
Kept crying out
Ringing in my ears

Don't cry daddy
Daddy, please don't cry
Daddy, you've still got me and little Tommy
Together we'll find a brand new mommy
Daddy, daddy, please laugh again
Daddy ride us on your back again
Oh, daddy, please don't cry

Why are children always first
To feel the pain and hurt the worst
It's cruel but somehow
It just don't seem right
'Cause every time I cry I know
It hurts my little children so
And I wonder will it be the same tonight

Don't cry daddy
Daddy, please don't cry
Daddy, you've still got me and little Tommy
Together we'll find a brand new mommy
Daddy, daddy, please laugh again
Daddy ride us on your back again
Oh, daddy, please don't cry
Oh, daddy, please don't cry

How To Get A Job Like Mine

Съвети на Кърт Вонегът към млади писатели. Разкошен...

"Don't use semicolons. They stand for absolutely nothing. They are transvestite hermaphrodites. They are just a way of showing off. To show that you have been to college."

"Great literature "Moby-Dick", "Huckleberry Finn", "A farewell to arms"... They're all about how stinky it is to be a human being."

"If you really want to hurt your parents, and you don't have the courage to be a homosexual, the least you can do is go into the arts."

"Practicing an art, no matter how well or badly, is a way to make your soul grow."

По терлици

Това са дните, в които работя от вкъщи. "По пижама".

С кафето, лаптопа и... котката на импровизираното ми бюро:

 

Май ще започна да ги харесвам :).

Nina Simone - Here Comes the Sun

Защото каквато и пустош,
каквато и зима
да е вилняла из душата
и разбърквала мисълта
вледенявала сърцето...

Слънцето винаги изгрява.
И всичко ще бъде наред!



Here comes the sun Little Darlin',
here comes the sun I say,
it's all right,
it's all right

Little Darlin'
it's been a long cold and lonely winter,
Little Darlin'
it feels like years since you've been here.

Little Darlin'
the smiles have returned to the faces now.
Little Darlin' it seems like years since you've been here

Little Darlin',
it's been a long cold lonely winter,
Little Darlin'
it feels like years since you've been here.

Here comes the sun,
aren't you glad to see it.
I say it's all right

Here comes the sun Little Darlin',
I say it's alright
Here comes the sun,
Here comes the sun
I say
Little Darlin',
it seems like years since you've been here
Little Darlin'
here comes the sun.
It's all right
You can come on out
It's alright now.

I want to live
But I'm tired of living.
I want to breathe
But my lungs
refuse breathing.
I want to see
But my eyes just stopped seeing.

I want to love
But my heart is now gone
broken.
I want to smile
But my mouth just can't open
I want my joy
But the joy is blown away.

I want to feel
But how can I feel
When everything inside is dead?
I want to be whole
but the whole is now scattered
Into million pieces.

I need time,
Is there some time
Enough time
at all?!

Miss Me–But Let Me Go!

When I come to the end of the road
And the sun has set for me
I want no rites in a gloom-filled room.
Why cry for a soul set free?

Miss me a little–but not too long
And not with your head bowed low.
Remember the love that we once shared,
Miss me–but let me go.

For this is a journey that we all must take
And each must go alone.
It's all a part of the Master's plan,
A step on the road to home.

When you are lonely and sick of heart
Go to the friends we know
And bury your sorrows in doing good deeds.
Miss Me–But Let me Go!

Edgar A. Guest

...

“People are afraid of themselves, of their own reality; their feelings most of all. People talk about how great love is, but that's bullshit. Love hurts. Feelings are disturbing. People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they're afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they're wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It's all in how you carry it. That's what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you're letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.”

J. Morrison

A purpose of human life, no matter who is controlling it, is to love whoever is around to be loved.

K. Vonnegut

She (Ella)

Много истинска, красива, женска песен

Arms around your love

With his arms around your love
Oh no, here comes the pain that you can't ignore

With his arms around your girl
He'll do all of the things you didn't do before
You had every chance, but you closed the door

Now you're just gonna have to take it
(Cause if you didn't know)
She's gonna make you pay for it
(At a price you can't afford)
You're just gonna have to take it

With his arms around your love (x3)

Oh, yeah

Pretend that you don't mind
But you know everything that you left behind

And it would have been alright
If you'd gave half of the praise that you held inside
You thought she'd hang around for the ride

Now you're just gonna have to take it
(Cause if you didn't know)
She's gonna make you pay for it
(At a price you can't afford)
You're just gonna have to take it

With his arms around your love (x3)

Coming clean feels so dangerous
Just a little bit would have been enough
But you never said all the words caught in your head

As if your heart was dead
Well now its surely bled and broken up

And it would have been alright
If you'd gave half of the praise that you held inside
You thought she'd hang around for the ride

Now you're just gonna have to take it
(Cause if you didn't know)
She's gonna make you pay for it
(At a price you can't afford)
You're just gonna have to take it

With his arms around your love

Ever tried. Ever failed. No matter. Try Again. Fail again. Fail better.

Beckett 

Tomorrow's promise

And if I wake up tomorrow
I will want More!
More happiness,
more emotions,
more love
and sorrow
more of Life!

Because I want to feel it
with every heartbeat
and with each cell
of my body
and my soul.

I want to drink
of life's full glass of water.
And I want it all
neither half full
nor half empty
not at all!
I want this glass full and whole!

So here's a promise to myself...

When I wake up tomorrow
I will do More!
More crazy things.
And I'll sing more,
dance more.
I'll smile and laugh
and cry and grieve
because
I want my glass
full of everything.

Too much

Too much stress
too much pain
too much emotions
ain't a saint

Too much work
drained out my brain
too much feelings
I feel such strain

Too much thinking
not enough gain
Too much loving
but ain't a saint

Too much of everything
too much hopes
too much of me
I'm just tired
and want to go home.

Last flowers

Appliances have gone berserk
I cannot keep up
Treading on people's toes
Snot-nosed little punk

And I can't face the evening straight
You can offer me escape
Houses move and houses speak
If you take me there you'll get relief, relief, relief, relief

And if I'm gonna talk
I just want to talk
Please don't interrupt
Just sit back and listen

'Cause I can't face the evening straight
You can offer me escape
Houses move and houses speak
If you take me there you'll get relief, relief, relief, relief
Relief, relief

It's too much, too bright, too powerful
Too much, too bright, too powerful
Too much, too bright, too powerful
Too much, too bright, too powerful

Няколко парчета

които слушам с удоволствие всеки ден.

Не само заради мелодията, ами и заради думичките :).

Като цяло съм голям почитател на това хубавата музика да има смислен текст. Песен без думи или с mumble-humble не ми допада.

Когато бях малка, заради това че слушах групи, които пеят на английски, започнах да уча този език. Исках да разбирам за какво пеят. Та думите за мен лично правят 50% от песента.

Ето част от моя списък от любими песни с любими текстове (ще се спра до 10):

1. Elderly Woman Behind The Counter In A Small Town - Pearl Jam




2. Ain't no grave - Johnny Cash



3. Just - Radiohead



4. Comfortably Numb - Pink Floyd



5. Wish you were here - Pink Floyd



6. Green is the colour - Pink Floyd
/тук се спирам насилствено с парчетата на Floyd, защото съм склонна да прекаля/



7. Foo Fighters - Walk



7. Did I Let You Know - Red Hot Chili Peppers



8. Valerie - Amy Winehouse



9. You do something to me - Paul Weller



10. Something Beautiful - Robbie Williams

Какво правят лудите като мен

докато чакат за преглед?! :) Пишат от време на време, нахвърлят мисли:

I wanted to forget you
But I couldn't.
The memories
of your smile
and eyes
I can't erase.

Your voice
keeps telling me
there's hope for us
and in hope I die.

I die to be reborn
To smile again
To look around
To search for you

Because the only thing
I want to see
I want to touch
i want to love
is you.

The kiss

When you put your arms 

around me

And hold me tight

And when 

you cuddle me 

gently

And don’t let me move...

I feel 

my heart

Beating fast

In the rhythm of your breath

And then gently and slowly

I kiss your lips 

softly.

My heart 

beats faster

My head 

is dizzy

Deeper I go

in the sweetness  I drown,

the sweetness of your kiss.

My eyes are closed.

And all other senses

become stronger.

I feel

only breathing

your touch

and your taste.

Your lips

are soft 

so gentle.

Your breath

is morning dew.

And you,

you slowly drink from me.

My clothes are gone.

The world is gone,

everything is us,

and we are one.

You know they say:

The kiss

Is a junction of souls.

За малкият човек,

който се страхуваше от животни...

Имало едно време едно малко момченце. Когато било на две годинки, малко куче /още бебе/ решило да му се порадва. Както всички знаем, малките кучета са доста некоординирани и неконтролируеми в лудата си радост. И така момчето се наплашило от животни. И толкова се страхувало, че бягало и се дърпало от всичко, което шава по-рязко - няма значение дали е куче или коте. Плачело и се криело, понякога направо се опитвало да се покатери по майка си.

А майката на детето решила, че това нещо трябва да се поправи и този страх да изчезне, защото тя самата обожавала всякакви, ама наистина всякакви животни (като изключим паяци :о)).

Запознала сина си с доста животни, взела му заек. Но все пак зайците не са кучета, живеят в клетка, дребни са и проблемът не бил решен... Първото куче, което завинаги влязло в сърцето на момчето се казва Арти - прекрасна, мила и добра боксерка:

Но за съжаление с нея не общувало често и страхът все още не бил излекуван. :о)

Та така да мина направо към историята, разказана от първо лице, защото все пак всичко това се отнася за моя син :).

Няколко месеца след като запознах Йоан с Арти, моята приятелка от детинство /sis/ ме заведе на едно приказно място в село Лошушня. Лопушня се намира в планински район, срещу северния склон на Чепън планина. Малко извън него са "кацнали" белите юрти и малката къщичка.

Юртите:

Там ме посрещнаха едни мили и усмихнати хора - семейството, което държи мястото. Вечер всички се събират около общата трапеза и се забавляват, а през деня... През деня там се учиш да яздиш или да стреляш с лък, да хвърляш копие или ножове. Всичко това е съчетано с голяма доза смях и забавление.

В школата "Пътя на коня и лъка" отглеждат 11 коня, две кучета, три котки и козичка. Там за пръв път изпитах удоволствието от това да се кача на кон. И да, стори ми се много странно. Едно е да гледаш по телевизията как индианците препускат с лекота, съвсем друго е да усещаш как животното се движи под теб, да се опитваш да движиш тялото си с него така, че  да го улесняваш, да не си стискаш краката и пр. Всъщност ездата хич не е лесно занимание, но пък мисля, че е една от най-големите ми и понякога болезнени любови :о).

Седмица след първото ми посещение там заведох  детето. Нямаше как да не го направя просто. И той, макар че в началото не беше много убеден, че иска да го прави, се качи на кон - на това голямо и "страшно" животно.

Моля, забележете усмивката, това прилича ли ви на дете, което се страхува:

И така, започнахме да ходим там при всяка възможност, почти през седмица. Детето ми вече не се страхува нито от кучета, нито от котки, да не говорим пък за коне :о). Язди с огромно удоволствие, учи се да стреля с лък и да хвърля копие и това, което за мен е най-важното - не се притеснява от присъствието на животни, буболечки и всякакви други шаващи гадинки. Животът е шарен - природата - също, трябва да им се наслаждаваме, нали така?!

Постепенно започнах да чувствам Владо, Лидка и Панчо като част от моето семейство и страшно много ги заобичах, защото това са хора с големи сърца, които напук на всичко са запазили най-хубавото в себе си и са много истински. И им имам такова голямо доверие, че пуснах Йоан два пъти на лагер при тях. Лагерът беше организиран съвместно с Детска работилница Рин-тин-тин, която всъщност успешно се управлява от приятелката ми, а тя пък ми е толкова близка, че изобщо не се притеснявам да оставя Йоан на нейните грижи :о). Лагерите са били чудесно преживяване по разказите на Йоан (и не само неговите). И как няма да са, когато се запознаваш с нови хора и се научаваш на нови игри, на това как да режеш дърва, да береш гъби и билки, да бъдеш себе си.

П.С. Благодарение на редовните си посещения там, аз пък излекувах страха си от паяци и сега спокойно ги оставям да си живеят у нас без да бягам в панически ужас и да вадя прахосмукачката.

Родна реч...

Oбичам да чета, по дяволите! И както понякога казвам - има толкова много книги, а няма никакво време (so many books - so little time)! И чакам с нетърпение момента, в който ще се пенсионирам (ако изобщо го доживея този момент) и ще мога да прочета натрупаното количество литература у дома.

Но има нещо, което определено ми трови удоволствието от книгата, внася горчив вкус и ме разочарова и това нещо са граматиката и правописа. Не съм педант, но правописните и стилистични грешки ми избождат очите. И не - не е професионална деформация, защото чета художествена литература предимно на български, а в професията си използвам единствено и само английски. Като малка поправях с молив грешките... Може би е време пак да започна да го правя, макар че ненавиждам писането и подчертаването в книгите. Намирам го за един вид кощунство. Е, кощунство е и книгата да е пълна с правописни грешки, неспазване на пунктуационните правила, грешно пренесени думи и пр. За Бога! Едно време имаше коректори, защо ги няма и сега?!

Този пост е провокиран от това, което видях на първите страници в "Бог е лудост" от Рей Клуун.

Ужасно много ми допада този автор, намирам леко циничният му стил за очарователен. За мое огромно съдържание не мога да чета на нидерландски, за да прочета книгата в оригинал.