Любов

Колкото и банално да звучи - преди да го има, не съм си и представяла какво е да обичаш толкова силно. Да те боли, истински да те боли, когато страда. А когато се усмихне и ми каже "Обичам те! Ти си принцеса! Дай да се целунем" да ми стане леко и светло и просто всичко друго да изчезне. Ето го - Принцът! Единственият мъж за когото съм сигурна че в поне близките 5-10 години ще ме обича :).

Oт Луци, прекрасен поет, без да го знае

Сън

Когато нощем лягам си самотна,
жадувам твоите ръце
Да излекуват болката страхотна,
да изцелят разбитото сърце

Очи затварям тихо в тъмнината
и виждам твоят образ пак
В лицето ти намирам светлината,
разбиваш падналият мрак

Гробовно тих, застинал час...
В съня ми мъркаш страстно,
че мой си ти и твоя аз
и ме обгръщаш властно

Изгарям, жадна съм, треперя!
Целувки търсят моите устни...
Протягам мисъл за да ги намеря...
събуждам се и пак е пусто.

Мъгла

Мъгла обвива ме злокобно,
прониква в моята душа,
студени тръпки ме полазват,
помръква всяка светлинка.

В мъглата тръгвам напосоки -
пристъпвам плахо във нощта.
Вървя сама, безкрайно дълго,
изгубена във тишина.

Домът ти тих е, бездиханен.
Прозорецът е заледен.
Безгрижно спиш - така спокоен,
горещ и тъй далеч от мен.

Докосвам със студени пръсти
вратата ти, която ни дели.
Ще ме поканиш ли на гости?
Самотна съм и толкова боли.

Потрепва вътре нещо в тебе,
забързва твоето сърце.
И сънищата се променят
като кошмари на дете.

И в тях съм горда и красива -
владея твоята душа.
Възбуждам те и ужасявам.
Отпивам жадно от страха.

И пак, отново ти сънуваш.
И виждаш сивата мъгла.
И мракът бавно те поглъща.
Вървим със теб ръка в ръка.

Дали

Дали зведите са самотни,
една от друга тъй далече?
Дали все още те обичам,
или претръпнала съм вече?

Дали небето сиво плаче,
когато тихичко вали?
Дали все още тъй те искам,
дори бекрай да ме боли?

Дали сърдит е океанът,
разпенен, блъскащ във брега?
Дали сълзите ми горещи,
ще могат да стопят леда?

Дали снежинките умират,
щом по теб се полепят?
Дали пък чувствата са вечни
или бавно ще заспят?

Дали дърветата треперят,
голи зимата в студа?
Дали ще си останем двама,
както когато каза "да"?

Въпроси

Как искам да те опозная -
какъв си бил като дете,
какво сънуваш в тихи нощи,
какво докосва твоето сърце?

В джобовете какво ли имаш,
дали страхуваш се от нещо
защо си толкова намръщен
обичаш ли кафето си горещо

В каква ли поза ти заспиваш,
плакал ли си някога от яд?
Как скъса с първото ти гадже?
Какво обичаш за обяд?

Какво желаеш от живота,
защо се криеш ти от мен?
Дали душата ти докосвам,
с какво започва твоят ден?

Как искам да те питам всичко,
да си говорим ден след ден.
И през нощта и още много,
да грабна мислите ти в плен.

Как искам да те опозная,
за да съм с теб, поне така.
Но ти мълчиш - така студено
далечна, ледена мечта.

Оптимистично

Обичам те,
обичай ме,
обичаш ме.

Обичам те,
защото
дните ми със смях
изпълваш.
Обичам те,
когато
сълзите ми
изпиваш.
Когато
целуваш ме
и се потапям
в устните ти.
Обичам те,
когато се оглеждам
във очите ти
и виждам
че съм вечно млада
и красива.
Обичам те
когато
се загубя
в ръцете ти.
Обичам те
когато
с дъха ти
дишам.


Обичай ме,
обичаш ме,
защото
нося ти прохлада.
С цвят
изпълвам
дните ти.
Обичаш ме,
защото
детето в теб
събуждам
и го карам да играе.
Обичаш ме,
когато
в целувките ми се удавиш
и в нежността ми се забравиш.
Обичаш ме,
изгаряш
когато те докосна
или закачливо се усмихна.
Когато с мен си
и заедно изпълваме
дните си.

Обичам те,
обичай ме.
Обичаш ме!

Садистично

Обичай ме -
жестока
господарка
ще ти бъда аз.
Обичай ме -
властна
силна
безразлична.
Обичай ме,
дори когато
те презирам,
унижавам
и не те зачитам.
Обичай ме,
когато късно
у дома ни влизам,
когато
вечно
ме боли глава.
Обичай ме
когато те обиждам,
когато те ругая
и когато
след поредния скандал
навън изляза
и забравя да се върна.
Обичай ме -
жестока,
цинична
двулична.
Обичам те
садистично.

Мазохистично

Обичам те
такъв, какъвто си -
различен,
садистичен,
прозаичен
циничен,
понякога
двуличен.
Обичам те дори
когато лъжеш,
когато
с чужд парфюм
пропити са
кожата,
лицето ти,
косите
и дрехите.
Обичам,
когато гледаш ме
с ненавист,
когато
след поредния скандал
ме любиш страстно
или грубо.
Обичам те
със всичките ти грехове
с глупавите политически проблясъци
и философствания празни
нищо,
че са ми омразни.
Обичам те
двулично,
цинично,
прозаично.
Обичах те, обичам те, обичах те
мазохистично.

КНИГАТА!!!

Написана, опечена, изпържена в тиган. Най-накрая се роди книгата - бебето на моята много изключителна приятелка Ваня.


За повече информация: клик тук.

The Crunch

too much too little

too fat
too thin
or nobody.

laughter or
tears

haters
lovers

strangers with faces like
the backs of
thumb tacks

armies running through
streets of blood
waving winebottles
bayoneting and fucking
virgins.

an old guy in a cheap room
with a photograph of M. Monroe.

there is a loneliness in this world so great
that you can see it in the slow movement of
the hands of a clock

people so tired
mutilated
either by love or no love.

people just are not good to each other
one on one.

the rich are not good to the rich
the poor are not good to the poor.

we are afraid.

our educational system tells us
that we can all be
big-ass winners

it hasn't told us
about the gutters
or the suicides.

or the terror of one person
aching in one place
alone

untouched
unspoken to

watering a plant.

people are not good to each other.
people are not good to each other.
people are not good to each other.

I suppose they never will be.
I don't ask them to be.

but sometimes I think about
it.

the beads will swing
the clouds will cloud
and the killer will behead the child
like taking a bite out of an ice cream cone.

too much
too little

too fat
too thin
or nobody

more haters than lovers.

people are not good to each other.
perhaps if they were
our deaths would not be so sad.

meanwhile I look at young girls
stems
flowers of chance.

there must be a way.

surely there must be a way that we have not yet
though of.

who put this brain inside of me?

it cries
it demands
it says that there is a chance.

it will not say
"no."

Charles Bukowski

В нощ тъмна и свята
луната
сребърни коси разплита
в паяжината си ни оплита.

Вятърът песен запява
в която листата
вихърно и лудешки
танц подхващат.

Скитник броди
лъч търси
да прогони самотата
и лунна нишка намира.
В танца лудешки листата
при мен го отвеждат
за да се удавим заедно
във самотата.

Петр Налич - Дача

Вълшебства в гората

Една сутрин слънцето топло надникна през прозореца в стаята на Ян и нежно погали бузите му. Сякаш тихичко му каза: „Събуди се, малко ангелче, навън те чакат много приключения!”. Ян скокна от леглото, изми се и изтича навън. Утрото беше наистина прекрасно – птичките цвърчаха весело и сякаш танцуваха около гнездата си, катеричките подскачаха по клоните и се гонеха. Наистина щеше да бъде един вълнуващ ден. Малкото момченце се поогледа дяволито и хукна по една непозната пътечка. Тичаше, гонеше пеперудите, заглеждаше се по стъпките на животинките в мократа пръст, галеше напъпилите цветове на храстите по пътя си. Изведнъж стигна до една огромна поляна. В центъра й в кръгове бяха нацъфтели причудливи разноцветни цветя, които той за пръв път виждаше. Всеки кръг беше в различен цвят, а в средата имаше огромен храст. Около цветята се чуваше странно жужене, нещо като песен, но не точно. В момента, в който Ян стъпи на поляната и започна да приближава цветята жуженето секна. Момчето се наведе към едно цвете и започна да го оглежда – цветовете му приличаха на големи нежни камбанки. Приближи се още повече за да помирише едно от тях и изведнъж „Боц!” нещо го бодна по носа. Ян се отдръпна назад, разтърка нослето си и пак се наведе към цветето и „Хоп!” отново нещо го убоде. От цвета се чу хихикане, което прерасна в звънък смях и от него излетя като стрела малко човече с крилца. „Елф, това със сигурност е елф!” помисли си вцепенения Ян. Малкото същество кръжеше около него и все така се смееше. Сякаш цялото светеше – личицето му бе с прозрачно бяла кожа, имаше чипо розово носле и наситено сини очи, а цветовете на дрешките му преливаха във всички цветове на дъгата и блещукаха на слънцето. Ян запримигва и плахо попита човечето:

- Ти ли ме убоде по нослето? Иии, бързо ми кажи – ти елф ли си?

Човечето през смях отговори:

- Да, елф съм и аз те боцнах по нослето! Цели два пъти, цели два пъти! А ти кой си, любопитко такъв? Какво търсиш тук, по тези места?

- Аз съм Ян и съм внук на пазителя на гората и просто се разхождам.

- Ооо, ясно! Познавам дядо ти, той ни е приятел, голям приятел. Смел при това! Добър! Кралицата ни е добра негова приятелка!

- Ама... вие много ли сте, та чак кралица да си имате?

- Много сме, безчет – колкото и цветовете на нашата поляна. Това са нашите къщи, малък глупчо!

Елфчето не спираше да се смее докато говореше и се въртеше около Ян. Изведнъж то извади малък рог от пояса си и го наду – чу се тъничък писък. От другите цветове на полянката наизлязоха рояци елфи и Ян съвсем се вцепени. Все едно бе попаднал в огромен пчелен кошер. Сега той си даде сметка, че жуженето, което бе чул всъщност е бил смеха на малките същества. Те непрекъснато се смееха. Елфите бързо-бързо го наобиколиха, шушукаха си нещо и го поведоха към големия храст в средата на поляната. Елфчето, с което Ян говори, влезе в едно от цветчетата и след това от цветовете на храста се извиха тънки струйки дим, които постепено се превърнаха в красива сияеща женска фигура. Смехът на малките създания секна и те се строиха в редици във въздуха и се поклониха. Ян не помръдна, докато едно от елфчетата не го мушна с тъничката си като игла сабя по рамото и той тогава се усети, че трябва да се поклони. Кралицата даде знак и всички се изправиха. Тогава тя каза:

- Здравей, мило момче! Какво търсиш тук, или чиста случайност те доведе?

Това бе най-топлия глас който Ян някога бе чувал и той спокойно отговори:

- Аз просто се разхождах из гората, скъпа Кралицо на Елфите! Така попаднах на Вашата прекрасна поляна.

- Разбирам, а ще бъдеш ли така добър да ни помогнеш? Явно съдбата не случайно те е пратила при нас точно когато имаме нужда от помощ.

- Разбира се, ще помогна с удоволствие, стига да е по силите ми.

- Добре тогава! – отвърна властно кралицата. – Иди и намери ледения дракон, който спи в една пещера планината и го накарай да престане да заледява върховете й целогодишно. Нека през лятото там е топло, за да може реките да се изпълват с вода и да има достатъчно за всички.

Ян се уплаши – да карат него – малкото момче да търси леден дракон?!?! Огромен и страшен при това щом заледява цяла планина така, че ледовете и снеговете да не могат да се стопят. Но вече бе обещал и се поклони:

- Добре Кралице, ще направя всичко по силите си. Моля те, дай ми провизии и ако, ако нещо се случи с мен – очите на Ян се изпълниха със сълзи – обещай да се грижиш за баба и дядо.

Кралицата даде своята дума на Ян, напълни му раница с храна, даде му от вълшебната елфическа вода, която те прави силен и бодър. За да се пази от ледения дъх на дракона сложи на гърдите му златен амулет с формата на огнен дракон, който едва докоснал кожата на Ян го стопли и му вдъхна увереност. И така малкото момче потегли на път...

Следва продължение.