петък, ноември 21, 2008

Oт Луци, прекрасен поет, без да го знае

Сън

Когато нощем лягам си самотна,
жадувам твоите ръце
Да излекуват болката страхотна,
да изцелят разбитото сърце

Очи затварям тихо в тъмнината
и виждам твоят образ пак
В лицето ти намирам светлината,
разбиваш падналият мрак

Гробовно тих, застинал час...
В съня ми мъркаш страстно,
че мой си ти и твоя аз
и ме обгръщаш властно

Изгарям, жадна съм, треперя!
Целувки търсят моите устни...
Протягам мисъл за да ги намеря...
събуждам се и пак е пусто.

Мъгла

Мъгла обвива ме злокобно,
прониква в моята душа,
студени тръпки ме полазват,
помръква всяка светлинка.

В мъглата тръгвам напосоки -
пристъпвам плахо във нощта.
Вървя сама, безкрайно дълго,
изгубена във тишина.

Домът ти тих е, бездиханен.
Прозорецът е заледен.
Безгрижно спиш - така спокоен,
горещ и тъй далеч от мен.

Докосвам със студени пръсти
вратата ти, която ни дели.
Ще ме поканиш ли на гости?
Самотна съм и толкова боли.

Потрепва вътре нещо в тебе,
забързва твоето сърце.
И сънищата се променят
като кошмари на дете.

И в тях съм горда и красива -
владея твоята душа.
Възбуждам те и ужасявам.
Отпивам жадно от страха.

И пак, отново ти сънуваш.
И виждаш сивата мъгла.
И мракът бавно те поглъща.
Вървим със теб ръка в ръка.

Дали

Дали зведите са самотни,
една от друга тъй далече?
Дали все още те обичам,
или претръпнала съм вече?

Дали небето сиво плаче,
когато тихичко вали?
Дали все още тъй те искам,
дори бекрай да ме боли?

Дали сърдит е океанът,
разпенен, блъскащ във брега?
Дали сълзите ми горещи,
ще могат да стопят леда?

Дали снежинките умират,
щом по теб се полепят?
Дали пък чувствата са вечни
или бавно ще заспят?

Дали дърветата треперят,
голи зимата в студа?
Дали ще си останем двама,
както когато каза "да"?

Въпроси

Как искам да те опозная -
какъв си бил като дете,
какво сънуваш в тихи нощи,
какво докосва твоето сърце?

В джобовете какво ли имаш,
дали страхуваш се от нещо
защо си толкова намръщен
обичаш ли кафето си горещо

В каква ли поза ти заспиваш,
плакал ли си някога от яд?
Как скъса с първото ти гадже?
Какво обичаш за обяд?

Какво желаеш от живота,
защо се криеш ти от мен?
Дали душата ти докосвам,
с какво започва твоят ден?

Как искам да те питам всичко,
да си говорим ден след ден.
И през нощта и още много,
да грабна мислите ти в плен.

Как искам да те опозная,
за да съм с теб, поне така.
Но ти мълчиш - така студено
далечна, ледена мечта.

2 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасни са!!!
Просто незнам кое би могло да ми стане любимо, когато всичките са толкова прекрасни!

Чудя се кой/коя ли е музата на автора?

Ита каза...

Музата съм аз, до колкото ми е известно. Нескромно звучи но така каза автора :).