Буковски

Обичам да чета разкази. В трамвая, в метрото, по улицата или докато пуша някоя цигара на балкона. Обичам да чета разкази на всевъзможни места по всяко време, когато реша да взема глътка въздух и да се разсея. Допада ми. Не ангажират мисълта ми твърде дълго, бързо свършват и дори да сбъркам страницата после, винаги мога да се върна... Мога да избера сама от къде да започна.

Обичам да чета научно-фантастични разкази. Като тийнейджър много обичах да чета разказите от библиотека Галактика. С удоволствие четях разказите на Рей Бредбъри, както и разказите с неочакван край на Роалд Дал.

Обичам и от онези разкази, които могат да разтърсят съзнанието със своята прямота и откровеност. Разказани на онзи език, на който говорим и ние, макар и да се опитваме да се сдържаме. Харесвам подобен прям и дори циничен изказ от доста години. Когато бях на 17 продавах книги през лятото. Тази работа ми дойде като Манна небесна. Освен че прочетох на един дъх книги, които си бяха точно за годините ми като "Пилето" и "Полет над кукувиче гнездо", намерих и своя любима ниша в литературата. Точно когато бях на 17, точно тогава, у нас бяха започнали да издават автори от битническото поколение, както и Буковски. Буковски ме втрещи с езика си. Тогава нямаше интернет и нямаше как да се подготвя за това, че той е известен с циничния си език. Но ми хареса, много ми хареса тогава и продължавам да го чета и сега. И разказите му, онези кратките, които можеш да прочетеш за 15 минути в метрото или докато чакаш някого за среща, ме карат да си мисля, че животът наистина може да бъде много гаден и самотен... И това че понякога ти се иска да се напиеш май е нещо съвсем нормално. Харесва ми, че Буковски пише за онези, които винаги забравяме, никога не виждаме, подминаваме на улицата, правейки се, че не съществуват, а тях ги има и сега, както ги е имало винаги - и през 50-те, 60-те, 70-те и т.н. години.

От уики:

За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.