Буковски

Обичам да чета разкази. В трамвая, в метрото, по улицата или докато пуша някоя цигара на балкона. Обичам да чета разкази на всевъзможни места по всяко време, когато реша да взема глътка въздух и да се разсея. Допада ми. Не ангажират мисълта ми твърде дълго, бързо свършват и дори да сбъркам страницата после, винаги мога да се върна... Мога да избера сама от къде да започна.

Обичам да чета научно-фантастични разкази. Като тийнейджър много обичах да чета разказите от библиотека Галактика. С удоволствие четях разказите на Рей Бредбъри, както и разказите с неочакван край на Роалд Дал.

Обичам и от онези разкази, които могат да разтърсят съзнанието със своята прямота и откровеност. Разказани на онзи език, на който говорим и ние, макар и да се опитваме да се сдържаме. Харесвам подобен прям и дори циничен изказ от доста години. Когато бях на 17 продавах книги през лятото. Тази работа ми дойде като Манна небесна. Освен че прочетох на един дъх книги, които си бяха точно за годините ми като "Пилето" и "Полет над кукувиче гнездо", намерих и своя любима ниша в литературата. Точно когато бях на 17, точно тогава, у нас бяха започнали да издават автори от битническото поколение, както и Буковски. Буковски ме втрещи с езика си. Тогава нямаше интернет и нямаше как да се подготвя за това, че той е известен с циничния си език. Но ми хареса, много ми хареса тогава и продължавам да го чета и сега. И разказите му, онези кратките, които можеш да прочетеш за 15 минути в метрото или докато чакаш някого за среща, ме карат да си мисля, че животът наистина може да бъде много гаден и самотен... И това че понякога ти се иска да се напиеш май е нещо съвсем нормално. Харесва ми, че Буковски пише за онези, които винаги забравяме, никога не виждаме, подминаваме на улицата, правейки се, че не съществуват, а тях ги има и сега, както ги е имало винаги - и през 50-те, 60-те, 70-те и т.н. години.

От уики:

За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

I Love My Job (The lost Dr. Seuss Poem)

I love my job, I love the pay.

I love it more and more each day.
I love my boss; he is the best.
I love his boss and all the rest.

I love my office and its location.
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and gray,
And the paper that piles up every day.

I love my chair in my padded cell.
There's nothing else I love so well.
I love to work among my peers.
I love their leers and jeers and sneers.

I love my computer and its software;
I hug it often though it don't care.
I love each program and every file,
I try to understand once in a while.

I'm happy to be here, I am, I am;
I'm the happiest slave of my Uncle Sam.
I love this work; I love these chores.
I love the meetings with deadly bores.

I love my job-I'll say it again.
I even love these friendly men,
These men who've come to visit today
In lovely white coats to take me away.

Ретроспективно

Днес той става на шест. Ретроспективно в тези шест години научих своите уроци.

1. Мога да бъда силна и да запазвам хладнокръвие в трудни моменти, макар и по-късно да плача някъде скришом.

2. Мога да науча всичко, за което трябва да дам отговор много бързо. От това с какво се храни птицечовката до това какви динозаври е имало и кооолко сложни са имената им.

3. Наистина най-важното нещо на света е да си обичан и да имаш кого да обичаш. Мога да го повтарям до безкрай на малкия човек, защото не е важно колко играчки имаш и колко си богат, важно е че има с кого да споделиш живота си.

4. Научих се да броя до 10 и да бъда търпелива. Разбира се и аз съм припряна понякога.

5. Осъзнах колко е важно да бъдеш магьосник (все пак дядо Коледа обича курабийки и мляко и когато идва да остави подаръците трябва да остави следи). Да си призная магьосничеството и поддържането на илюзията и вълшебството ми доставят огромно удоволствие.

6. Семейството не са само хората с които имаш кръвна връзка. Семейството са най-вече твоите приятели, защото сам ги избираш. Семейството са и онези, които вече ги няма, но с разказите си и спомените ги държим в сърцата си. Така синът ми познава дядото, който никога не е виждал и го обича и пази в сърцето си. Знае че неговата прабаба ме е научила да чета и да пиша и че много я обичам и винаги ще й бъда благодарна за всички знания които ми е дала.

7. Разбрах, че да се учиш да четеш е точно толкова трудно колкото и да се опитваш да научиш някого да чете.

8. Думите имат огромно значение, дори казани на шега могат да докарат някого до истерия.

9. Личният пример е от огромно значение.

10. Когато си родител умората не е оправдание за да седнеш пред телевизора след работа. Родителят е всичко. Той е най-силния и знаещ човек, най-добрия и най-умния, най-свидния.

11. Целувката сутрин и това да дариш с усмивка и две мили думи е изключително позитивен старт на деня.

12. Безпрекословната и истинска обич, в която не даваш за да получиш, а просто даваш, защото от това се чувстваш щастлив е най-красивото нещо, което съм изпитвала до сега.

Има и още, но може би най-важното е, че се научих да обичам от цялото си сърце. Научих, че мога да споделям живота си, да бъда по-малко егоист, но все пак да проявявам егоизъм когато трябва. Научих се да не се вторачвам и да не се давя в обичта си, за да не удавя и детето си в нея...

Честит празник мило мое човече :о)

Дрънкулки от фимо

Discovery Channel - Реклами, които ми харесват :о)