I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique
Wrong
Wrong
There's something wrong with me chemically
Something wrong with me inherently
The wrong mix in the wrong genes
I reached the wrong ends by the wrong means
It was the wrong plan
In the wrong hands
The wrong theory for the wrong man
The wrong eyes on the wrong prize
The wrong questions with the wrong replies
Wrong
Wrong
I was marching to the wrong drum
With the wrong scum
Pissing out the wrong energy
Using all the wrong lines
And the wrong signs
With the wrong intensity
I was on the wrong page of the wrong book
With the wrong rendition of the wrong hook
Made the wrong move, every wrong night
With the wrong tune played till it sounded right yeah
Wrong
Wrong
(Too long)
Wrong
(Too long)
I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique
Wrong
неделя, април 26, 2009
четвъртък, април 23, 2009
Пролетно
Пролетта се блъсна във вратата ми.
Нахлу безсрамно във душата ми.
Разбърка ума ми, хормоните,
разроши косите ми.
(и ме погледна изумено)
Изхвърли дрехите - зимните
И насити цвета на очите ми.
(сложи им повечко зелено)
Навън ме изпрати, "Иди търси!" ми каза
"Какво да търся? Аз нямам нужда от нищо сега."
"Иди търси онази малка светлинка.
За да си усмихната повече,
за да си смела и весела,
красива и вечно забързана без умора."
"Отивам!" отвърнах и зад себе си
вратата затворих.
Излязох с усмивка,
разрошени коси
и повече зелено в очите.
Задъхана, забързана,
да вдъхна мириса
на пролетни цветя.
По прашните улици бродя
И търся онази - мойта светлинка.
Нахлу безсрамно във душата ми.
Разбърка ума ми, хормоните,
разроши косите ми.
(и ме погледна изумено)
Изхвърли дрехите - зимните
И насити цвета на очите ми.
(сложи им повечко зелено)
Навън ме изпрати, "Иди търси!" ми каза
"Какво да търся? Аз нямам нужда от нищо сега."
"Иди търси онази малка светлинка.
За да си усмихната повече,
за да си смела и весела,
красива и вечно забързана без умора."
"Отивам!" отвърнах и зад себе си
вратата затворих.
Излязох с усмивка,
разрошени коси
и повече зелено в очите.
Задъхана, забързана,
да вдъхна мириса
на пролетни цветя.
По прашните улици бродя
И търся онази - мойта светлинка.
петък, април 03, 2009
Време
В шепи мигове събирам,
за да ги разпилея.
Да ги пръсна
и в спомени да ги превърна.
Има ли значение
каква съм била
и как съм живяла?
Миналото
остава зад мен.
Има ли значение
каква ще бъда утре?
Дали ще се усмихвам,
дали ще плача?
Бъдещето
е неясно.
Времето,
моето време,
е сега...
за да ги разпилея.
Да ги пръсна
и в спомени да ги превърна.
Има ли значение
каква съм била
и как съм живяла?
Миналото
остава зад мен.
Има ли значение
каква ще бъда утре?
Дали ще се усмихвам,
дали ще плача?
Бъдещето
е неясно.
Времето,
моето време,
е сега...
Абонамент за:
Публикации (Atom)